Паметник на Джон Атанасов гордо стои пред някогашната Телефонна палата на ул. „Гурко” – на самите жълти павета в сърцето на София. За разлика от другите монументи, никой никога не го е оспорвал. Случаят на изобретателя на компютъра изобщо, ако не единственият, е един от много малкото в нашата история, когато хем подкрепяме човека си в точния момент, хем успяваме да си направим голяма световна реклама от това.

21 октомври 1983 г. Това е датата – 10 години, след като печели категорично дългогодишен процес за авторството и е признат за баща на компютъра, Америка с половин уста признава и знаково статута на Джон Атанасов.  
Тогава в университета на Айова, в чиито лаборатории е създадена машината на хилядолетието, а после завистливите колеги на българина я разглобяват, докато той е в армията на Съединените щати и воюва за страната им, при това то с акъла си, е излъчен документалният филм, посветен на гениалния мъж.

Грамота за особени заслуги от университета

Това е всичко, което Америка дава на човека, благодарение на когото днес има вече трилионната си компютърна индустрия. Както вече сме споменавали в сериала, Щатите не дават и пукнат долар на нашия човек.
България приема много по-радушно най-известния носител на име родно. Основната заслуга цели 13 години преди Америка и 3 години преди победата му в делото за бащинство най най-великото изобретение на човешката цивилизация, Джон Атанасов е официално поканен у нас.

През 1970 г. го посреща академик Благовест Сендов. Най-известният български математик, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, председател на президиума на Българската академия на науките, народен представител, а през прехода стигнал до шеф на парламента, е овек със светкавична мисъл. Той измисля как хем родината да подаде ръка на своя човек, хем да си направи световен пиар насред Студената война и Желязната завеса.