Министърът на правосъдието подозира фалшифициране

на завещанието на Евлоги Георгиев. По-късно министърът на финансите внася друг иск за 16 милиона лева, които Георгиев уж бил обещал за освободителната борба в Македония. Правителството завежда дело, а ответник е  Евстати Гешов. Но след разпита на много свидетели, властта губи делото.

Процесът тече тежко и мъчително, което бави строежа на Висше училище. Чак през 1911 г. – 14 години след смъртта на милиардера, се решава градежът да започне, като освен Софийски университет, парите да отидат също за висше техническо училище, библиотека, музей и  техническо училище в Карлово.

Народното събрание, обаче, през 1915 година решава, че това противоречи на волята на дарителя. Така след поредица от битки, реалният процес на строеж начева едва през 1924 г. 27 години след завещанието, трябва да мине още цяло десетилетие преди колосалната сума да отиде за изграждането на едното само централно крило на университета. Къде потъват другите пари – огромно състояние дори по европейските размери от онези времена? Това до днес остава загадка.

Когато фамозната сграда с красивия зелен покрив се открива през 1934 г., България отново се подиграва с най-големия дарител в своята и не само в своята история. Пред парадния вход на Софийския университет стоят скулпторите на двамата братя Евлоги и Христо Георгиеви, дело на Кирил Шиваров. Но не е изпълнено категорично записаното и съвсем логично желание на благодетеля – висшето училище да бъде наречено „Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово”.