То е отворено два дни след смъртта на Евлоги Георгиев в Букурещ, където той живее, защото бившият му храненик Стефан Стамболов не му позволява да се върне в България. Евлоги Георгиев и неговият брат Христо, починал по-рано никога не създават семейства и нямат свои деца. Но родата чака.
 
Когато нотариусът и изпълнителят зачитат текста, ужасът е страшен. Според завещанието Евлоги Георгиев дарява на българската черква в Букурещ 20 000 лева, други 200 000 са за Букурещкия университет, за да се издържат бедни, но прилежни родни студенти – техни стипендианти. 30 000 има за общината в Галац, 6 милиона за построяването на висше училище в София плюс допълнителните дарения – общо 8 милиона,  20 000 лева са дарени за изграждане на българска болница в Цариград. За първите му братовчеди, които очакват голямото наследство, има „само” по 16 000 лева, което са днешни над 2 милиона лева. По 4000 Евлоги Георгиев оставя на своите неомъжени братовчедки, а на леля си - къщите в Букурещ, заедно с покъщината, конете и недвижимите имоти във Влашко.

Изпълнителят Евстати Гешов въобще няма представа какви битки го очакват. Той е вуйчо на починалия – глава на също така знатна търговска фамилия, която още преди Освобождението търгува и с Англия, и с Австрия, и банкерства, и милионерства. Това не пречи старият да очаква наследство. Той завежда съдебно дело и оспорва завещанието, а когато умира, съдебните битки  продължават неговите синове и дъщеря му.