Братя Диневи, братя Бобокови, братя Домусчиеви, да не говорим за братя Илиеви и братя Маргини – тези имена се въртят непрекъснато в родните медии, всеки има мнение за тях. При такива герои на нашето време кой ще си спомни за някакви си братя Евлоги и Христо Георгиеви? Чуваме ги като имена на улици и булеварди, но май нищо повече не знаем за тях. А трябва!

Синовете на Георги Недев от Карлово са едни от най-преуспяващите търговци, ако не в цяла Европа, то поне в Източна и Южна и са най-богатите хора на Балканите през 19-и век. Големият Евлоги, роден пред 1819 г. и започнал бизнеса си едва 18-годишен, има шанса да живее нечувано дълго за своето време и когато почива през 1897 г. е на върха на своята 60-годишна кариера в икомониката и промишлеността. Малкият Христо няма неговия късмет на дълголетник – роден през 1824 г., той не успява да доживее сбъдването на общата с брат му мечта да види България свободна и предава Богу дух на 6 март 1872 г. Получили най-доброто образование по нашите земи – в училището на Райно Попович, където

техен съученик е братовчед им Ботьо Петков – таткото на Христо Ботев

братята бързо осъзнават, че границите на поробеното отечество са тесни за тях. И също като много българи в годините преди и особено след 1989 г. тръгват да си търсят късмета по Европата. Те се установяват в днешна Румъния – тогава автономната, макар и формално подчинена на султана област Влашко. Стартират бизнеса с търговия във Влашко, после превземат Букурещ, където стават невероятно богати, инвестират и у нас – правят текстилна фабрика в родното си Карлово.
Отдадени на вярата християни, те дават мило и драго за образованието и църквата. Непрекъснато даряват за училища и храмове и за емигрантите в Румъния и в Солун, и за поробените съотчественици, останали у нас. Изсипват маса пари за стипендии на будни младежи от тогавашните най-развити градчета в зоната на Балкана и Средна гора, откъдето сами са тръгнали. Финансират легиите на Раковски, първите чети, преминали Дунава.