"За мен наредбата е верният път към налагане на ред в пазара на млечни продукти. До нея се стигна след лавина от нарушения, които подронват имиджа на българските млечни продукти. Водата в сиренето измести палмовото масло. Да, водата не е вредна, но наличието й е вид измама, защото купуваш вода, а не сирене и така евтиното излиза скъпо. Вярвам, че прилагането на наредбата ще сложи ред в магазинната мрежа, но съм скептичен за това, което се предлага в заведения, детски градини, болници, армия. Трябва да се приложат адекватни изисквания при обявяването на обществени поръчки и към тези доставки", обобщи Николов.

От Съюза на говедовъдите в България също имат завишени изисквания. "Ние имахме възражения срещу наредбата, които не бяха приети при предварителното й обсъждане. Нашето искане беше млечните продукти да са от 100% сурово мляко, а наредбата допуска до 20% сухо мляко. Според един от нашите водещи учени в млекарството в българското бяло саламурено сирене сухото вещество трябва да е минимум 45%, а наредбата изисква не по-малко от 40%. Факт е, че през годините не можа да се упражни качествен контрол и при всяка проверка поне 50% от пробите за сиренето не отговарят на изискванията. Въпреки приетите всякакви мерки, включително и маркирането на всяка буца сирене, така и не можа да се сложи ред по отношение състава на сирената", коментира за "Капитал" Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Съюза на говедовъдите в България.

Председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов уточни за "Капитал", че наредбата е съгласувана с тяхната асоциация, както и с браншовата организация на животновъдите и с Асоциацията на млекопреработвателите в България (с председател Димитър Зоров).

"Наредбата дава тримесечен гратисен период, който е достатъчен, за да се приведат етикетите и опаковките в изисквания вид. Очаква се най-после да се сложи ред на пазара, да има дисциплина в предлагането, а потребителят да е наясно какво купува и да си прецени дали да плати повече за по-качествен продукт. Сегашното предлагане на сирене с различно качество в насипни витрини не позволява да се прилага адекватен контрол. В тези витрини информацията за продуктите е записана върху листче, забодено често с клечка за зъби, и съдържа само марката и цената. Винаги може да стане объркване на едно листче с друго", отбелязва Владислав Михайлов.

Богомил Николов също смята, че "етикетчета, слагани върху продуктите в насипните витрини, лесно могат да бъдат объркани, подменени, разменени". "Да, наредбата носи и негативи, но тя е резултат от множеството нарушения и липсата на достатъчно превантивен контрол", категоричен е Николов.

"Няма драма с изискването за предварително опаковане на сирене с повишено водно съдържание. Евентуалната инвестиция в машина за опаковане не е значима, а и винаги може да се опакова продукция на ишлеме. За мен принципният въпрос е дали бизнесът трябва да решава какво да продава или държавата трябва да му диктува", заяви за "Капитал" Никола Филипов, миноритарен собственик и финансов директор на "Деари фууд България".А според анализатор на сектора големият проблем е, че страната ни няма качествени млечни продукти с европейска защита с ясно качество. Освен това липсва достатъчно разнообразие, така характерно за други държави с традиции в млекопреработката.

Източник: Капитал