илианецът събира аромати от цял свят по време на пътешествията си и ги претворява в парфюми – наровете на Турция розите на Мароко, санталовото дърво на Индия и уханието на митичната река Ганг. Звездата му е открита от самия Джон Малкович в Истанбул. Той го кани и го представя в Париж, откъдето тръгва пътят му на дипломиран химик, билкар по хоби, който се превръща в световен парфюмерист.

-        Здравейте, наричат ли ви „нос”, както в България е прието разговорно да бъдат определяни авторите на парфюми?

-        Да, казват ми така понякога, а пък и аз определено имам специален нос (смее се).

-        Използвате ли българска роза в своите парфюми, както правят много водещи Ваши колеги? Във филма се видяха красиви храсти с това цвете, но не стана ясно какви са?

-        Все още не използвам българска роза, която иначе наистина е много ценена в света на парфюмерията. Тези рози във филма са марокански.

-        Имахте ли възможност да разгледате София?

-        Съвсем малко, защото кацнах, бях на премиерата, на другия ден заминавам.

-        Малко приличате на герой на Достоевски по външност, а във филма говорите като писател, ако не като поет, наистина ли парфюмът е „поезия и химия”, както казвате в началото...А един от ароматите Ви носи името „Поетичен цикъл”...

-        Аз съм човек, който пише с аромати, духът е много важен. Иначе ароматът е живот, или ние живеем в свят на аромати от първия до сетния си дъх. Той е разказ за мен, но и за всеки, ако позволи на тишината да проговори. Защото парфюмът не е просто мирис. Той е спомен, присъствие, отпечатък на идентичност. Душа, която очертава нашата сянка. Всеки аромат, който избираме е АВТОБИОГРАФИЯ.-        

 Борис Ангелов