Сабале като модерна столова с алпака и омлет №1 в София: ДА и мъничко НЕ!

Сабале – за младите превеждаме ретро думата от турски: „сутрин”, е добра идея. Взет е моделът на соц столовата – побългареното на руската „столовая”, което обаче не идва от нашето „стол”, а от тяхното, което ще рече „маса”, за основа на един индустриален дизайн, доста добре вписващ се в цяостния имидж на зданието на ул. Бенковски, недалеч от ъгъла с бул.Дондуков.


Модернизиран вариант на онзи столови минимализъм е интересен за наблюдение обект от любителите на интериорната архитектура, като прави впечатление пипването на детайлите: даже до чиниите от алпака, които младите хора може би не помнят. Външно те са като онези, които помним от столовите на соца, но всъщност са много по-олекотени.


Менюто. Както името на заведението подсказва, акцентът е върху брънча – толкова модния вече 2 десетилетия закуско-обяд в почивен ден, когато си позволяваме да поспим до по-късно.



То е разделено на 2. До 12 и след 12, както и деня, всъщност.


Каква е разликата?


Бърканите яйца се превръщат в омлет и т.н.


Като стана дума за омлета, понеже него опитахме, може би той е най-добрият в София. Пухкав и мек, неизсъхнал, непрепържен, поднесен с почти прозрачен и много вкусен хляб с квас и ИЗБИТО масло, каквото и да означава това, но е чудно.


Няма да се спирам на останалото: има и тостове, и сандвичи, и картофени неща, и сьомга, даже пъжено пиле...


Сигурно заради последното слагаме едно мъничко, но важно не само за това заведение НЕ. Първия от двата пъти, когато посетихме мястото, при всичките му претенции, то лъхаже ужасяващо на пържено. До степен да влезем и почти веднага да излезем, за да не бъдем осмърдени от тази толкова столова миризма. Поради силното ухание на кафе, явно бяха правили много наведнъж преди да влезем, втория път донякъде мирисът на готвено беше неутрализиран. Този проблем е доста съществен за нашите заведения – защо пестят пари или пък не успяват да се сдобият с нормални системи за отмирисване? Не е въпрос...






Борис Ангелов