Какво вълнува най-новото попълнение в редиците на родната драматургия? Всичко – от битовия и екзистенциалния абсурд, до глобални политически теми като бежанската драма и шока от сблъсъка между различни култури, става ясно от четвъртото издание на конкурса на Театър „София“ за съвременна българска пиеса. Тази година журито реши да не присъжда голяма награда, обвързана с ангажимента отличеният текст да бъде поставен на общинската сцена в парка „Заимов“, но пък за пръв път даде на неколцина автори, влезли в полезрението на театралните експерти, да добият опитност в изграждането и оглаждането на своите творби.

Големият драматург Константин Илиев проведе уъркшоп с петимата най-добре представили се в състезанието, а актьорите Пламен Манасиев, Милена Живкова, Юли Малинов и София Маринкова разиграха откъси от усъвършенстваните с негова помощ пиеси пред публиката на откритата след няколко десетилетия пауза лятна сцена на театъра. Режисьор на това първо „събуждане“ на текстовете беше Мартин Киселов – син на големия Младен Киселов, чиято постановка „Човекоядката“ по Иван Радоев създаде дисидентския имидж на Театър „София“ преди промените от 1989-а.

Константин Илиев припомни думите на Лев Толстой, че „по отношение на писането за театър всички сме дилетанти“, както и противоположното твърдение на Фридрих Дюренмат, че подобни умения „могат да се усвоят за един предобед“. Според именития ни драматург истината е по средата и това навярно са усетили работилите с него петима начинаещи автори, безкрайно различни в творческия си подход.

„Стокхолмски синдром“ на Яница Христова например е комедия на ситуациите, в която крадец прониква посред нощ в семейния дом на квартален фризьор. В хода на духовития диалог става ясно, че пишман узурпаторът е учител по народни танци, който търси средства да емигрира, а жените във фамилията – съпруга и тъща, след нокаута за „добре дошъл” са склонни да се поддадат на неговия чар. „Кафене „Мартенски заек“ на Ирина Димитрова демонстрира интелигентен усет към екзистенциалния абсурд. В света на това кафене на парадоксите голямото, средното и малкото кафе са еднакви – изравнява ги фактът, че си ги пожелал, а това е най-малкото недоразумение в модерната игра на объркващи житейски бонуси и уловки.

Любопитно е, че първоначално текстът е бил създаден за образователни цели на чуждоезиково обучение. „Самоопределяне“ на Галя Константинова чрез съдбата на кюрдски бежанци и срещата им с музиката на Моцарт говори за днешната „политическа коректност, която се превръща в нов комунизъм“, а „Празна стая“ на Десислава Миланова изпраща двама гротескни спелеолози да търсят съкровища сред старите вещи в мазето на изоставена сграда, където се натъкват на тайнствен човек, изпаднал сякаш от пиеса на Тенеси Уилямс. Последното поощрено произведение - „Полет KL 3037“ от Филип Валски, чрез срещата на пенсиониран военен пилот и проститутка, бягаща от преследвачите си, прави опит да изследва как „една система може да провали човешки живот“.

Директорът на Театър „София“ Ириней Константинов изрази надежда, че тези 5 нови пиеси ще намерят по-нататъшна реализация по други сцени, а зрители споделиха, че ще стискат палци скоро да видят изцяло поне две-три от тях, заинтригувани от завръзките в показаните фрагменти и сръчния диалог – звено, което куца дори при някои мастити автори. Други 3 пиеси от тазгодишната конкурсна реколта - „Ти си единайстият“ от Иван Кулеков, „Между етажите“ от Михаил Казаков и „Мостовете“ на Радостина Николова, вече излязоха в специално издание на театъра.

Източник: Monitor.bg