Той влиза с лека и неуверена походка с много тъмни очила и едва не се блъска в масата, сякаш играе слепец, но изведнъж - сякаш е друг човек, сменя посоката и стила с увереност, бързешката сяда на стола. Стои с очилата, аз слагам моите, а той вади отнякъде отново затъмнени, но диоптерни очила и вперва своя настойчив поглед с изпъкналите си очи. Изглежда изневервен, особено когато вкарвам думата "уютен", с която ще си прави каламбури дори, когато накрая си правим селфи с усмивка. Приключваме 0:0. Ето как започваме:

Г-н Малек, новият Ви филм Човекът, когото обичам е много уютен, но май Вашият Джими, особено когато пее, доста напомня Вашия Фреди от Бохемска рапсодия, който донесе Оскар? Какво ги прави толкова близки и толкова различни като образи?

Когато за първи път получих предложението през агента си и после говорих с режисьора, който в този филм разказва и за себе си като млад артист гей в Ню Йорк в началото на 80-те години, бях уплашен. Страх ме беше, че няма да мога да направя ролята. Точно, защото образът напомня Фреди. На знаете ли какво научих точно от Фреди, докато работех по него. Научих се да адресирам страха. Мислих много. После реших, че щом Айра ме е избрал – а той толкова се е борил за този филм – получил е 25 отказа от студия, преди първото ДА, значи мога да се оставя в ръцете му. Говорихме върху приликите и разликите и осъзнах, че Фреди всъщност е легендарен със своята способност винаги да намира посока. Джими просто търси – удоволствие, изява, любов. Фреди не би приел всичко. Джими би се хвърлил и в кабуки, ако трябва.Така че двамата са радикално различни. Джими също е много амбициозен, но за самоусъвършенстване. Филмът всъщност с това е и важен – той разазва за пътя на артиста по принцип, защото много хора имат големи таланти и умения, но никога не успяват да ги предложат на масите, на широката публика.

Да очакваме ли втори Оскар за Вас с тази невероятна роля?

О, за „уютен филм” филм, както го нарекохте, не се взема Оскар.

Как Оскарът променя живота?

Казват, че вземеш ли Оскар, ти предлагат невероятни роли. Ами не е точно така! За мен важното във всеки нов проект е да има съспенс – напрежение, да има мистерия – нещо неочаквано като предизвикателство, каквото в случая за мен беше страхът от ролята. Така се получава красота и естественост пред камерата и в усещането на зрителя. Ние ги имахме на снимачната площадка. С моя партньор във филма Том Стъридж, който посвещава живота си на грижа за болния ми герой, преди да започнем се събрахме в пъб в Лондон. Набюдавах го, докато пиехме и говорехме. И в един момент почувствах: „Този човек наистина ще се грижи за мен”! Айра успя като режисьор да създаде атмосфера на семейство за екипа на филма, по който е работил 15 години. Имахме една човешка връзка, приятелска интимност като хора. Това е много важно в моменти на несигурност. И досега можем да си звъннем дори през нощите, когато нещо ни тежи.

Борис Ангелов, Кан

Спецпратеник на 19 минути