Мнозина предпочитат да слизат пеша, а да се връщат с таксита, които в Касис са пъти по-евтини, отколкото в Кан или Ница например. Пазаруването на риба, директно извадена от старите морски вълци на пристана и приготвянето й собственоръчно или с помощта на готвачите на замъка е друга възможност за забавление по време на почивката за феновете на кулинарията. Посещениетона колоритния провансалски пазар е супер атракция за дамите. По-спортните натури играят на близкия тенис корт.

Дегустацията на най-доброто розе в света

от лозята, с които Касис се гордее и всеки ги вижда на влизане в града, е любимо развлечение не само за джентълмените, които, разбира се не пропускат да пробват също и другите вина – бялото и червеното, които не са по-лоши.
Виното по тези земи се прави още от времената, когато те са били част от Римската империя, а може би и още от гръцката античност. Още през 5-и век на мястото на сегашния замък-гранд хотел е построена наблюдателна кула. Когато после тук е основана първата крепост на морската граница на Каролингската империя, лозята продължават да славят Касис.

През 8-и вок, щом идват трезвениците мюсюлмани винопроизводството позапада. След построяването на старофренския замък през 11 в. и особено след 1223, когато Касис става столица на аристократичната фамилия де Бо отново настъпват хубави времена за розето и неговите събратя. С приятно опиянение местните хора минават и през 100-годишната война до 1453 г., като от 1426 г. ги насърчава и новият им владетел Граф дьо Прованс.

Градът на виното запада, но занаятът да се прави не, след като крал Рене Анжуйски мести на Касис в съседна Марсилия. Нов разцвет настъпва през 17-и век с местния владетел граф дьо Гринян.