За всичките години и сме се смели, и сме се карали, и сме се сдобрявали.

А никога няма да забравя как на една негова изложба чаках да го поздравя между двама мои „любимци“: Цв. Цветанов, тогава в силата си, и Г. Първанов. Като ме видя, той дойде към нас, за техен ужас, първо специално поздрави мен и си поговорихме, което ги смая, чак после – без да бърза изобщо – тях. И аз така бих направил в тази компания.

Помня го още като дете, когато ни е гостувал вкъщи през 80-те и нашите си пазеха един негов тогавашен албум.

Направо не мога да си представя да го няма! Светла памет!