Мисля си за ресторанта до хотела ни, където такъв обяд щеше да ни струва с много по-хубаво вино една-шеста от тези огромни пари. И щяхме да сме доволни и нахранени, каквито най-меко казано не сме на това ултраскъпо място с всичките му 3 звезди от Мишлен.
Гледаме хората по останалите маси на полупразния ресторант – чичовци с техните, хм, племеннички, които не изглегждат трогнати като нас, а току снимат причудливите манджи в чиниите си. И аз ги снимах, ама като трупове на местопрестъпление.
Случвало ми се е и преди да посрещам подобни сметки в ресторанти, но никога досега не е било толкова лошо като предлагане.
Скъпите ресторанти трябва да бъдат хубави ресторанти! Така се създавата хубавите спомени, които после разказваме. Този ресторант ми остави ужасни спомени, върху които много трябва да поработя, за да ги забравя”.
Джей Рейнър, в.Гардиън, Лондон