Те се засилиха особено, след като през август миналата година тя продаде софийския си Гранд – България на жълтите павета, който бе приватизирала през 2000 г. като 53% излязоха малко над 5 млн. лв., но в активите на продаващата се фирма Сердиком имаше и други собствености в сърцето на София.
За 16-те години експлоатация тя не само не инвестира „гарантираните” 81 млн. инвестиции, но на практика след смъртта на Илия Павлов през 2003 г. хотелът на практика спря да функционира, като стаите известно време послужиха за нещо като общежитие на кадри на групировката, а след това сплряха и тази си функция, рецепцията се превърна в книжарница, ресторантът – ремонтиран неотдавна, ту работеше, ту – не, червеният салон, любим на построилия през 1937 г. комплекса Цар Борис III, на практика е затворен, дворът беше полуразпродаден на съседните банки, за да увеличат площта на сградите си, а дърветата в прекрасната градина – отсечени до едно. Остана само сладкарницата, която обаче през последните две години не се радва на многобройна клиентела, тъй като не е ремонтирана повече от десетилетие.
Стойността на продажбата не беше декларирана, но не надминава 10 млн. лв. според Капитал. Прави впечатление, че 9 месеца след оповестяването на сделката новият собственик Софсток – дружество за внос на кафе и алкохол, не е започнал реновация. Този хотел също няма да може да приема гостите за европредседателството догодина.