Роден на 9 септември. Такъв беше последният герой от предишния ни вестникарски сериал, посветен на „Пирин фолк”. Такъв е и първият герой на новата поредица на „Всеки ден”. Станко Стратиев Миладинов, когото познаваме като Станислав Стратиев се ражда на тази дата, но през 1941 г. – три години преди обърналия историята преврат. И се превръща в класик на соц сатирата и на публицистиката през 70-те, 80-те и 90-те години на 20-и век у нас.

„Римска баня”, „Сако от велур” и „Рейс” – тези революционни за соца сатирични пиеси стават истински хит и касоразбивач през 70-те години. Те не само произвеждат звезди от артистите, които играят ролите в тях и се играят стотици пъти на сцената. Стават знакови за Сатиричния театър – най-смелия, най-обичания и най-популярния при онзи режим.
За мнозина в публиката думите, които чуват са плод на творчеството на артистите. Истината е, че авторът е Станислав Стратиев. Журналистът набързо е канонизиран като новата знаменитост на българската драматургия. Защото е майстор на крилатите фрази, или казано на съвременен език – на яките лафове.

Става любимец на Тодор Живков

Издигат го до художествен ръководител на Сатирата и става истински авторитет в театралната гилдия. И точно заради това му позволяват една нетипична за соца волност. Да напише специален сценарий за свои приятели артисти – никой от тях не е от трупата на Сатирата, като използва в него собствените им имена. Така Велко, Жоро, Павката и Фипо стават главните герои на най-обичания български филм „Оркестър без име”, заснет в любимия на артбохемата от онова време морски градец Созопол, който няма нищо общо със сегашния си мутробароков имидж, допълнен с вампирски елементи. С малко помощ от единствения сатирик във филма – Миташки – актьора Мито Манчев, и с находката – самодейката, на киноезик –натуршчицата Катерина Евро, плюс ярки епизодици като Георги Русев, Цъф и Ники Николаев, филмът се получава наистина фамозен.
Лафовете за цигарите „Кент” и  бонбонките „Тик-Так”, „Всяко се качило на кола и писка”, „Бомбардират, бомбардират, пък спрат” и още куп яки фрази до днес, цели 33 години след излизането на „Оркестър без име”, забавляват всеки зрител, който е гледал филма поне веднъж. Истината е, че всички сме го гледали „по сто пъти”, както се казва – пет, шест, десет поне. Стратиев е сценарист на общо 8 филма, но никой не постига подобен фантастичен успех. Киното му е хоби. Хвърля усилия главно в театъра и в публицистиката.