Има издадени 22 книги, 6 от които излизат след смъртта му

през 2000 година. А сред пиесите, които се играят до днес, не са само троицата велики, които са станали отдавна класика и ги изброихме по-горе, но също така „Максималистът”, „Животът, макар и кратък” (първа награда в конкурса за европейска драматургия, организиран във Франция), „Мамут”, суперпродукцията „Балкански синдром”, предсказала десетилетие по-рано изригването на чалгата и като музика, и като култура и цивилизационен избор, „Зимните навици на зайците” и още много. Те се играят не само у нас, но и в цяла Европа, че даже отвъд. Гротеска, понякога абсурд, текстовете на Станко, както го наричат приятелите му, вадят общочовешките смехории и драматизми от българския живот.
Една от последните му пиеси – „От другата страна”, печели наградата за драматургия в прочутия световен конкурс на ВВС. По същото време той започва своя авторска рубрика по програма „Хоризонт” на Българското национално радио. Неговите текстове под общото мото „Понеделник анфас” правят шокиращи рейтинги в зората на демокрацията.
Признанието на ВВС има голяма роля именно Стратиев да бъде почетен за същата пиеса и с най-престижната българска театрална награда „Аскеер” през същата 1993 година, която му носи като приз и ценна картина, за да попълни своята голяма и ценна колекция от шедьоври на българската живопис.
Станислав Стратиев умира във Виена на 20 септември 2009 година, броени дни след своя 59-и рожден ден. Отива си в тъжно време на бездуховност, когато българските творци са обречени на забрава и мизерия, а народът на беднотия, наричана за по-красиво „фискална стабилност”, „валутен борд” и как ли още не.
И понеже, нямаме много памет за гениалните текстове, написани от българи, ето няколко болезнено верни, че и все по-верни, цитати от Стратиев, върху които си струва да се замислим. Например този: „България е страната на негораничените НЕвъзможности”. Или друг: „Хората на кръстопът не пикаят, пък ние държава сме направили”. А може би всичко е казано със следните думи:
„Българска участ е да се родиш в България.
При толкова други държави.
Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето — историческо, а бъдещето — светло.
Мълчанието винаги ще е злато.
Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката — песимистична”.