В последно време редовно се чува какви лоши хора сме били станали българите. Ужасяващото е, че това не е новост, а се оказва историческа традиция. Неблагодарността и отричането на всяка добрина, ожесточените съдебни битки при съмнително правосъдие явно не са от вчера, а поне от век и нещо, доказва сагата за финала на първия роден милиардер Евлоги Георгиев.

Когато е избран за депутат във второто народно събрание на България, милиардерът Евлоги Георгиев е най-щастливият човек на света. 30 години преди Освобождението от турско робство той е започнал не просто да мечтае, ами да работи за каузата – първо с подпомагане на православната ни църква, на образованието на млади българи, после на вестникарството и книгоиздаването и накрая на Руско-турската война.

Въпреки че с брат му Христо са одумвани за пари, които били свили, без да се вижда колко пъти повече са дали на отечеството, най-богатите българи за всички времена не се сърдят на сънародниците си.

Какво чудо обаче е принуден да види да се разиграва пред очите му патриархът на българския бизнес? Неговият избор за депутат е касиран

с мотива, че „не е никакъв българин”

Живял бил от 18-годишен във Влашко, „рубладжия” бил и т.н. В същото време в Народното събрание, по втория начин, със сигурност в разрез със закщона, се вмъква един от спонсорираните от Евлоги Георгиев някогашни хъшове – Стефан Стамболов.