Една от най-разпространяваните истории е тази на „мила ми Венето” – жената на Ботев, чието наследство от вуйчо й Панарет Рашев 10 години не било давано от Евлоги Георгиев на племенницата. Трябва обаче да се каже, че отношенията в тази фамилия са много изпъстрени с противоречия. Въпреки че им е син на братовчед им даскал Ботьо Петков, те не помагат в революционната дейност на Христо Ботев с финанси. От друга страна обаче, за да помогне на майка му, Евлоги я взема за своя икономка. Така че не е много ясно какви точно са вътрешносемейните отношения и

дали това не е било причина за забавяне парите на Венета Ботева

Изобщо, отношенията на Георгиеви с революционерите са сложна тема. Смята се, че в началото на Кримската война от 1856 г. от Русия се превеждат 100 000 златни рубли – колосална за времето сума с равностойността на десетки милиони днес, на „Благотворително дружество” на заможните и имащи доверието на царя българи в Румъния.

То ще влезе в историята ни с другото си име „Благодетелна дружина”, която дарява образованието и православието. Касиер на организацията е Христо Георгиев, а спомените на Димитър Ценов отразяват ролята му на член на борда на организацията. Истината е, че с парите, плюс дарения на самите бизнесмени, е пратева първата ни чета и е организирана доста силна вълна емигранти от Добруджа и Видинско към Бесарабия, където пък те и техни потомци като Александър Малинов, Данаил Николаев и много други ще станат след Освобождението през 1878 г. ярки строители на съвременна България.
 
Въпреки тази дейност и въпреки данните, според които Евлоги Георгиев дава равностойността на днешни над 11 милиона лева като спонсор на Руско-турската освободителна за нас война, из доброжелателната българска емиграция се чува, че нито рубла не е похарчена, а Христо Георгиев бил вложил цялата сума във фирмата си. Това подтиква Филип Тотю, Стефан Караджа, Хаджи Димитър да искат пари от братята за своите чети, които по-късно ще минават Дунава и ще се качват в Балкана. И някои войводи получават пари.