Госпожо Вартан, 27 години след първото ни интервю в Драгалевския манастир, отново сте в София, за да представите следобед на Синелибри 2 филма, посветени на Вас - български и френски, и много ми се иска да Ви попитам коя от трите Българии, в които сте били - онази от детството, другата от 90-те години, когато се завърнахте и се видяхме, и днешната е Вашата България?

Всеки път, когато си дойда, се чувствам най-силна, най-носталгична, най-дълбоко в себе си. Моята България е онази от детството, когато я и познавах най-добре. Когато обикнах Дефилето и Лакатник, когато дишах планинския въздух, губех се във Варна, дето толкова се е променила, а с Йоско Сърчаджиев играехме заедно на двора. Специално искам да го поздравя този мой приятел от онези години! Той тогава беше идеален за игрите на двора с шортите и силно къдравата си коса, с огромни хубави рижи букли, а аз - нагласена от мама в муселинени рокли, с панделки на идеалната прическа, малко не се вписвах в декора. Даже помня (и я изпълнява от край до край) Хей ръчички, хей ги две.

Моята България са три шока:

Първия шок, когато влакът тръгна от софийската гара. Бях на 8 и ме чакаше Париж, в който аз - българка завинаги в сърцето си, трябваше да стана и французойка, а това никак не бе лесно, особено с езика.

Вторият шок, когато се върнах през 1990 г. , за да преоткрия моята България и пак се качих на Лакатник и пях с детския радиохор с неговите прекрасни звънки гласове в Рилския манастир. И за първи път тук усетих свободата.

Третият шок, вече променената за добро България и при следващите ми идвания през 90-те години, и сега, когато толкова харесвам и Пловдив на моята братовчедка с културата и кухнята му - тя е и кухнята на мама с баница, пълнени чушки, мусака и кьополу, които и аз правя, а вчера в София опитах прекрасни в един ресторант.

А кои български личности Ви вдъхновяваха по този дълъг път?

Още помня участието си като съвсем малка в екранизацията на Под игото от Иван Вазов и как вдигах ръка: "Нека аз, нека аз". Не помня обаче имената на актьорите, които ме бяха вдъхновили, когато не знам вече в кой театър, баща ми ме водеше на спектакли по Доктор Ох, боли и Вълкът и седемте козлета. Тогава аз усетих за първи път, че желая да работя това, за което съм благодарна, че работя и до днес. Обиколих целия свят, играейки и пеейки на сцената. Пък и как да ги помня, бяха облечени като животни (усмихва се нежно).

В музиката, която е всичко за мен и е моят живот, като вдъхновител ще спомена нашия велик Алексис Вайсенберг, който беше виртуоз на пианото. Виждате, че понякога не се сещам веднага имената (казва Силви Вартан, която на своите години изглежда много по-добре от Лили Иванова, запазила е своя плътен секси глас, дори не винаги да чува добре всичко).

Борис Ангелов