Натали Трифонова с нова любов

Натали Трифонова отново е по-усмихната от обичайното и...

Рая Пеева би шута на Бахаров

Романсът между Рая Пеева и Явор Бахаров приключи, а...

Лили Иванова ходеше с кърпичка пред носа,за да не диша въздуха на простолюдието

отпечатай новината

20.08.2012 09:49 | Видян 13052 пъти | Гласували 4

Лили Иванова ходеше с кърпичка пред носа,за да не диша въздуха на простолюдието

Най-еластичната българка Вили Кожухарова дълги години е № 1 във вариететата. В Германия я познават като Мис Кобрита, в Швеция като Мис България, а в цяла Европа тя е най-известната „жена каучук”. Може да се побере в кутия с размери 49 на 49 на 44 сантиметра! "Влизам вътре като в мезонетче", обяснява през смях неостаряващата Вили.

Рекордьор в "Книгата на Гинес" за най-дълго практикуваща актриса каучук. Пред "ШОУ" Мис Кобрита даде най-откровеното си интервю, в което изповяда за пръв път неизвестни факти от своя живот и разказа прелюбопитни истории със звездите, с които е работила.

 - Вили, с какво ще запомниш първите си изяви като жената - каучук?

 - Кариерата ми тръгна стремглаво! Започнах участия от "Концертна дирекция". Дъхът на музикантите спираше, като ме гледаха и оставяха инструментите - толкова бях добра. Пътувахме с много актьори - Цоцин, Добрев, Стефан Данаилов... Бях много хубава и един през друг се опитваха да ме свалят. А бях много срамежлива тогава. Като ме представиха на Стефан Данаилов и той... веднага ме грабна да ме целува, а аз започнах да се дърпам: "Ама аз съм учителка!" А Ламбо вика:„Нищо, аз и учителки целувам!" Още не знаех, че в тези среди целувката нищо не означава.

Стефан Данаилов започна да ме чака пред хотела, сядаше на стълбите. Взе ме на срещата си с почитатели в Девин. Той даваше интервюта, автографи. Води ме при някаква своя рода в Смолян. Те питаха коя съм, що съм. Нали беше женен!...

По това време получавах по 8 лв. на спектакъл, което значи на вечер по 16 - доста повече, отколкото като учителка. Стигнах до най-скъпо платената вариететна артистка в България. Преди да започна с каучука, бях учителка по физкултура във Видин. Всичко започна с това, че една приятелка позираше на художника Теньо Желев, който почина наскоро. Бях с нея. Тя му разправяше колко съм гъвкава, но той не обръщаше внимание и си рисуваше. Но стана въпрос и разбра, че съм дъщеря на неговия съпартизанин Стоил Радев от Рило-Пиринския отряд и... реши да ме заведе при директора на цирка, който беше негов близък.

Отидохме при него, а той ме пита: "На колко си години?" Като му казах: "24 и половина", директорът вика: "О, ми това момиче е много голямо!" Но по настояване на Теньо Желев свика комисия, пред която аз да покажа какво мога.

Нямах представа какво точно трябва да направя, но показах нещо, което ги срази от раз. Наведох се през мост назад, изкарах ръцете отпред пред краката, свих колената и изкарах ръцете - стана нещо като двойна жаба. Шефът на цирка скочи вътре в манежа и вика: "Чакай, я кажи, къде си работила ти като каучук?!" Викам: "Ама аз ви обясних, че съм работила като учителка!" А той: "Това разбрах,  ама къде си работила като каучук?!" "Ама, аз не съм работила като каучук, колко пъти да ви кажа!", пак му обяснявам. Директорът обаче  не мирясва: „Не може да не си работила - всички каучуци завършват с този номер, ти ще ми започваш с него! Не е вярно!". Докато го убедя, голям зор видях! Била към много гъвкава, но не съм го осъзнавала...

- Ти си работила доста с Хачо Бояджиев. Какво си спомняш за него?

- Първата ни среща с Хачо Бояджиев беше, когато работех във вариетето в Слънчев бряг, бях вече изгряла. Сблъскахме се с него във фоайето, той ме прегърна и каза самоуверено:

„Ето таза жена ще ми бъде следващата любовница!" Аз се обърнах и без време му треснах един шамар. Това беше първата ми реакция. А той учудено: "Аз съм Хачо Бояждиев.”

Не ми пукаше: "Какво като си Хачо Бояджиев?!"

След този случай той не ме обичаше. Когато сме се засичали по правителствени концерти, където винаги от ЦК ме викаха, не ми обръщаше внимание, все едно не съществувам. Е, викам си, тогава и аз няма да ти обръщам внимания.

Веднъж той трябваше да прави програмата за вариетето в Слънчев бряг. Предложили му за каучук едно момче, мисля, че се казваше Валентин. Но Хачо отсича: "В никакъв случай няма да взема тази инфантилна личност! Извикайте оная вещица, бабата - Вили Кожуха-рова, нея ми изпратете!" А аз съм била на 30, но той така ни викаше - с добро чувство... А аз съм по това време в ГДР в Берлин, във Фридрихщат Палас, вече ми свършва сезонът. В Слънчев бряг живеех в хотел Феникс, защото е най-близко да вариетето. Хачо също живееше там. Пристигам аз, а те вече са се настанили. Посреща ме моята приятелка - също артистка във вариетето - Диди Цанева.

В същия момент се появява и Хачо и ни кани на обяд. Диди вика: "Ами не, не!". Дърпа се. Казвам: "Чакай, бе, сестро, режисьорът ти те кани на обяд, пък ти ще му отказваш?!" Защото аз вече знам от Диди за какво става дума. Предния ден Хачо ги поканил - нея и една певица - Маргарита, и... накрая ги оставил те да платят сметката! Затова настоявах да отидем, за да го наредим. Извиках и певицата, коя-те живееше в отсрещния хотел. Сядаме в ресторанта. Гледам менюто, но не какво искам да ям, а кое е най-скъпото! Посочвам го. Диди и певицата си взеха по една супичка. Скромничко: Дали съм яла, дали не съм, не помня... По това време нищо почти не ядях, пиех само тоник.  Накрая... всички се ослушват, а Диди и Маргарита почват да се бъркат. Викам: "Ехо-о-о, ние тук сме с режисьора на вариетето, той е кавалер!”

Да видиш как Хачо си извади паричките и си плати! Оттогава обаче не се сети да ни кани.

Хачо беше много стиснат.Една моя приятелка, помня, беше му натресла в и Панорама-та един букет да й плати, плюс яденето! Да му гледа сеира!


Но в работата беше голям професионалист. Когато си правих бенефиса по случай 50-годишнината, му се обадих и му казвам: "Може да не ме обичате, но аз Ви каня” А той: "Разбира се, Вили, разбира се, че ще дойда.”

Тогава Вежди Рашидов пък ми се обиди, защото му изпратих покана без адреса, на който ще бъде бенефисът, а той беше в ресторанта на Астор. Мислех, че знае, защото ние все при Астор сме се засичали, те са големи приятели. Но той му се обадил и казал, че ми е страшно обиден: "Как може на мен да не ми даде такава покана!". Така се разсърди, че въобще не дойде. А на мен и през ум не ми е минало. Та той ежедневно беше в ресторанта на Астор! Не смея да го погледна оттогава!

продължи >>

Етикети: , , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !