През 1525 г. Луини е нает да нарисува религиозна фреска в църква из хълмовете на Ломбардия. Художникът вижда в църквата красивата Симонета ди Сароно, наскоро загубила мъжа си в кървавите войни между италианските градове държави, и остава запленен от нейната красота и от тъжните й очи. Той я обезсмъртява като Мадоната в своята най-прочута творба, която и днес може да бъде видяна в църквата „Санта Мария деи Мираколи” в Сароно.

Художникът и моделът му се влюбват  и като символ на любовта им Симонета създава свой шедьовър – тя измисля питие за любимия си от сока на бадемите, които растат в нейната градина. Но докато стенописът и ликьорът стават все по-популярни, връзката на двойката предизвиква скандал, който заплашва любовта им. И дори живота им...

И днес хората се наслаждават на Amaretto Disaronno, но малцина знаят историята за любовта, която е вложила горчиво-сладката си тайна в него.

„И до днес Симонета ди Сароно живее по стените на „Свети Мавриций“ в лицето на всяка светица и на всяка Мария Магдалина, както и в Сароно, където всяка Мадона е тази същата дама. Голяма част от тези свети жени на едно или друго място върху одеждите си носят символа на сърце от бадемови листа. За мен – казва Фиорато - това е повече от доказателство, че тази красавица с червената коса, белите ръце и прихлупените ломбардски очи е била неразривна част от живота на Бернардино Луини, както и от сърцето му. А може би никога не е съществувала.”