Как живее една попзвезда в Русия?

Както в България, но с идеята, че мащабите тук са различни. Георги Христов си има къща. Аз също си имам. Има и Мадона, но нейната е най-голяма. Ето сега си купих един джип Хамър. Как и къде бих могъл да го карам, ако живеех в България?! В Русия в шоубизнеса се печелят повече пари, понеже могат да се правят грандиозни турнета. И цял живот да я обикаляш, пак времето няма да ти стигне. Така че парите се правят от концерти. У нас хората плащат по 150-200 долара за билет и залите са препълнени.

Възможно ли е това да стане в София? Не. Ето причината хонорарите ни в Русия да са на хубаво европейско ниво. Вложените пари са много, но се връщат. А формулата на успеха е една и съща – човек трябва да работи със стопроцентово отдаване. Аз още от училище съм си такъв. Не обичах алгебрата и физиката, но много учех и завърших със златен медал. Не можех да си представя, че няма да съм пръв, че ще бъда аутсайдер. Същото е и в естрадата – вече сума години съм на сцената и постоянно съм в движение, все нещо върша. Ето ни, седим си с Вас в събота вечер, но не в някое заведение, а в моя офис и си говорим по работа.

Късмет е, че по характер съм такъв – не мога да почивам. Толкова пъти съм пробвал да замина на ваканция и да забравя всичко. Винаги се получава така – отдъхвам си за два дни, после хващам телефона, хрумва ми поредната фиксидея и веднага се връщам, за да я осъществя. Точно по този начин навремето реших да направя своя голям тур с 32 концерта в цяла Русия, за който пътувах с нает самолет. После направих спектакли и в чужбина – в Медисън скуеър гардън е в Карнеги хол в Ню Йорк, във Фридрихщадтпалас в Берлин, на Златния Орфей, в Мексико. След това пък ми хрумна да изнеса в рамките на 32 последователни вечери концерти в прекрасната зала Октябрьская в Санкт Петербург. Въпреки че тя е за 4000 зрители, нещо като първа зала на НДК, се пълнеше изцяло. Така влязох в книгата за рекордите на Гинес.

Бихте ли могли да кажете, че сте най-богатият българин?

Българин се чувствам във всичко и особено в музикалния си вкус. Успях да наложа славянските мотиви от песните на Тончо Русев и в Русия и много се радвам. А дали съм богат? Богат е Доналд Тръмп. Дори Мадона е богата. В сравнение с тях съм просяк. Но и Мадона е доста бедна в сравнение с Рем Вяхирев, нали. Във всеки случай в сравнение с българските певци съм си милионер.
Всъщност като се замисля Лили Иванова може и да е по-богата от мен.

Придобихте ли след толкова години живот в Русия националната черта да се пие много?

То и българите обичат да пият. На мен обаче тази привичка не ми е присъща. Като дете бях фанатик на швепса. Във влака от България за Москва родителите ми купуваха по 20-30 големи бутилета Златен портокал. В Русия пък станах почитател на кока-кола. Сигурно вече съм погълнал цяла цистерна от тази напитка за всичките ми години тук. Ако имам настроение за алкохол, предпочитам текила. Ритуалът със солта и лимона ми доставя атрактивно удоволствие. Пък и на сутринта главата не тежи.

Държат ли се надменно с Вас световните звезди, когато имате общи участия?

Трябват от две до пет минути, за да могат двама големи артисти да се разберат, да заговорят един език. С повечето звезди си допадаме като хора. С Рики Мартин сме приятели още от 1994г. Тогава той пристигна на фестивала Бели нощи в Санкт Петербург. Тъкмо започваше кариерата си. Винаги ходя на спектаклите му в САЩ, ако съм в Америка по същото време. Следя всичко, което прави. За последен път се видяхме на Световните музикални награди в Монте Карло. Аз получих там за пореден път приза за най-добре продаван руски изпълнител с моите 70 милиона диска, а той с 30 милиона взе отличие за най-голяма звезда на латиномузиката.

За какво си говорихте?

О, скука – оплаквахме се един на друг от непрекъснатите пътувания. Винаги затова си говорят артистите, с които съм имал възможността неформално да общувам – от Шер до Селин Дион и от Том Джонс до Тина Търнър. С Дана Интернешънъл също доста весело си прекарахме покрай общите ни концерти в Киев.

Много се уважаваме и с Таркан. Преди години пък с Алла имахме честта да бъдем поканени да вземем участие в Мюнхен  на концерта Майкъл Джексън и приятели. Интересното е, че никоя от тези чужди звезди, както и от останалите, правили концерти в Москва като Елтън Джон и Стинг, не успя да напълни докрай зала, а някои продават билетите доста по-евтино от мен. Само руските звезди се радват на пръскащи се по шевовете салони.