Известният с пиперливия си език режисьор бе гост на Марк О’Селски в “На инат” и показа наживо, как се псува не само на български, но и на италиански. Той успя да запълни 30 секунди ефирно време с дълга италиански псувня и накрая разбира се… запали цигара. Човекът, на когото се крепи половината тютюнопроизводство у нас сподели, че вече му излиза доста скъпо това удоволствие и обмисля да създаде контрабанден канал, в който водещият начаса пожела да се включи.

Андрей Слабаков разказа на Марк О’Селски за времената, когато е пробил в италианска телевизия, стартирайки като платена публика, където е вдигал адски много шум и така го забелязали. Той се поопознал с околните, научил и италианците да псуват и накрая му предложили да стане режисьор на предаването, в което е пляскал. „Как така ти се довериха?” - попита водещият. „В Италия не е като в България, при мене се случи малко като при Рокфелер, който забогатял от една ябълка” - отговори Слабаков.

 „Защо не станеш политик с това твоето бунтарство?” – попита Марк О’Селски. „Може, но само ако стана едноличен демократичен диктатор” – заяви Слабаков и допълни, че би могъл да замести всеки политик, включително и Бойко Борисов.

Слабаков заяви, че българинът може и да е инат, но пък не е по-голям простак, отколкото е бил преди: „Навсякъде само 20-30% от населението не са простаци, а останалите са, защото да си простак е много по-лесно. Може би единственият начин да се действа срещу простотията са медиите и най-вече телевизиите да разберат, че трябва да имат чувство за отговорност, трябва да осъзнаят ролята си на средство за възпитание”.

Актьорът-режисьор изрази недоумение, защо точно магаре е избрано за водещ на вечерното шоу на ТВ7, при положение, че една свиня би стояла много по-добре на екран. „Първо свинята е моето любимо животно, второ е много вкусна” – добави той. Марк от своя страна призна, че на тежкия кастинг е трябвало да прегази много свине-конкуренти, за да стигне до мястото си в „На инат”. „Може би ми помогна и фактът, че самият кастинг се състоя някъде около Коледа, когато смъртността на моите конкуренти беше доста по-висока” – спомни си Марк О’Селски.