Когато човек влезе в празно заведение в края на обедния уикенд период и му посочат само две маси, все до входа, откъдето духа, при положение, че има свободни колкото си иска, това е голяма грешка на персонала.

Когато човек е обяснил, че чака друг и още 2 пъти за 5 минути го питат ще поръчва ли, а той вече е обяснил, че ще изчака срещата си – елементарно възпитание, това е досадна грешка.

Когато в едно меню с огромни претенции има правописни бисери като „аншУа”, грешката може да бъде забавна, ако човек има саркастично чувство за хумор, но си остава удивителна.

Когато на човек му сервират вече поизстинал шницел, който на всичко отгоре е плосък, та става истинско усилие да го реже, това е ужасяваща грешка. Особено, когато по-късно на клиент със супер здрав стомах му стане лошо.

Когато в един омлет, чиято цена е почти като на шницел, „за разкош” са му приписали чимичури (магданоз, зехтин, оцет, чесън, риган, люти чушки), това е грандиозна грешка. От една страна, сосът със засуканото име е предназначен за месо и най-добре върви със свинско - не е случайно, че и точно към него се сервира в добрите ресторанти извън БГ. От друга страна, човек при това излишество се отказва не само от омлета, но и от брънча. И си поръчва само чай.

Когато, вместо „баска торта”, както цял свят я нарича, някой изписва „баски чийзкейк”, това е глупава грешка: не показва особена кулинарно-гастрономическа грамотност. Особено, ако е избрал испанско име за ресторанта си.

Иначе не е лоша идея играта с названията на улиците, на чието кюше се намира заведението – Георги С. Раковски и Екзарх Йосиф. Както принципно не е лошо да се знае, че Георги всъщност се е казвал Съби, а Йосиф – Лазар. Ирония на съдбата на целия описан досега фон е тази подмяна.

Накрая, но не на последно място, както гласи клишето. Когато интериорът е решен така, че напомня на столова, а през чудесните витрини обилно влиза светлина, която допълнително подчертава нещо толкова нелепо в една от красивите стари къщи в сърцето на София с цялото й богато орнаментиране: това вече е непростима грешка.

Освен другото, създава на клиента чувство, сякаш е в чакалнята на гарата. Т.е., вместо да бъде приканен с уют, е каран да се чувства подсещан да не се заседява. И грешката се превръща най-буквално в капитална.

Борис Ангелов