ВИЖ ВИДЕО ТУК!

- Здравей. Ще говорим на ти, защото сепознаваме и няма смисъл да се правим на каквито не сме. Много ми се иска да поговорим за нещо, което според мен е някаква пандемия. Първото ви парче, първият ви хит като братя Мангасарян навремето почваше с много готин лаф: „Всяка година хиляди хора напускат селското стопанство, за да се влеят в редовете на българския шоу-бизнес”. Пророческа песен.

- Да.

- 20-ина години по-късно виждаме, че човек, като попита младите хора какви искат да стават, те казват: „Искам да стана известен или искам да стана известна”...

- Да.

- Защо стана така?

- Вследствие на което и селското стопанство доста осиротя, защото неговите стопани отидоха в шоубизнеса. А защо искат да станат известни?

- Известни, без да казват известни с какво? Защото човек може да бъде известен и примерно като сериен убиец, нали? Явно не подбират много.

- Много хора смятат, че като станат известни, ще спечелят пари, което е много далеч от истината. И може би затова. Но аз смятам, че много хора искат да станат популярни, защото вярват на лъжата, която ни е обгърнала така. Живеем в абсолютно илюзорен свят и и младите хора смятат, че появявайки се в общественото пространство, това им носи дивиденти. Хората ги разпознават, лесен секс, може би като лесно спечелени пари. Уверявам всички хора, че това не е така. Много е опасна тая игра с известността. Говоря от името на човек, който е вътре в нещата. Всеки един известен човек, ако попитате дали иска да бъде известен, съм 100% сигурен, че голяма част от тях, над 95-96% ще кажат „не”. Неприкосновеността на личното пространство е изключително важна и това да си известен определено има някакви положителни страни. Не знам, не съм сигурен. Може би има.

- Намираш лесно маса заведение примерно...

- Да. Или от време на време някой те черпи. Нещо, което аз предпочитам да

не ми се случва.

- А възможно ли е да се дължи на някакъв комплекс за малоценност, тоест хора, които не са вътрешно уверени да търсят признание в очите на другите или такава дълбочина да не търсим?

- Всички известни хора са психически нестабилни и имат някаква психична травма. Да.

- Не само гениалните?

- Да, да. 100%! Това ти да искаш да бъдеш известен, означава, че нещо се е бъгнало в теб. Нещо е някаква травма или де да знам. При всички положения. Защо искаш да се показваш и да бъдеш одобряван?

- Защото не си спокоен със себе си....

- Да. Може би си потискан, бит от семейството или друго.

- А това, което е много модно сега, даже доста спортисти ползват допинг с това оправдание – „дефицит на вниманието”. Хора, които не се усещат достатъчно така обичани например и така нататък. Може би пък това да е тайната на този култ към известността?

- Съвсем скоро разбрах, че Слави Трифонов е бил много малтретиран от  своите съученици. Виж се докъде стигна.

- Пък той е едричък. Интересно.

- То едрите най-много бой ядат. Той беше много слаб. Аз си го спомням още в самото начало на неговото появяване съм го виждал.

- Мхм. Тоест тези шест-седем риалити шоу, които вървяха този сезон до момента  не са много в ред, така ли да кажем?

- 100% те са психически нестабилни хора. Аз на едно от тях от време – на време попадах, защото моят колега бе вътре, с когото играем в представления – Петьо. Гледах някои неща избирателно и виждам някакви много тъжни картини.

- Значи бил прав Бойко Борисов преди 15 години в едно интервю ми каза: „Не съм щастлив”. В същото интервю на въпроса „слава или пари” той каза: „Слава!”. Моментално го каза. Питам се защо търсят хората слава, когато не са щастливи, постигайки я?

- Имат нужда от помилване. Това е според мен. Не знам друго какво. А аз искам само да ти кажа, че от моята гледна точка това за мен винаги е било проблем. Тоест, аз много исках да стана актьор. Аз исках да стана театрален актьор.  И много късно си дадох сметка, че това води до някакъв тип известност. Това пропуснал съм го някъде.

- На теб играта ти беше интересна?

- Да, много ми беше интересно това и аз смятах, че просто ще си сложа една качулка и ще се прибера от театъра вкъщи, от вкъщи в театъра и голяма работа, като си известен, но не е точно така.

- Аз си спомням тогава, когато стана бум, не помня коя режисьорка ви беше сложила в женски рокли?

- Лили Абаджиева.

- И беше голям скандал тогава и съответно веднага станахте известни с това.

- Да, да. Още в самото начало като театрал.

- Тогава ви ругаеха много, че така се подигравате с класиката, си спомням...

- Да, това бяха тотално хитови представления, които обиколихме цяла Европа и публиката навън много повече ни харесваше.

- Е, да, защото хората там са по-свикнали да приемат различни неща. Макар че тук се развива това.

- Елизабетинският театър също само от мъже се е играл, така че това си е класика. Това бяха едни наистина брутално култови представления.

- Да, било е заради провокацията и заради театъра, не за да станете известни и да ви запомнят. Макар че с твоето име няма как да не те запомнят. Името е много важен плюс в кариерата, когато човек се занимава с нещо, свързано с шоубизнеса.  А прави ли ти впечатление, че може би, понеже хората не стават известни, въпреки цялото си желание - България е „страна на велики личности”? Всеки е велик, но няма отбори в България. Само един волейболен напоследък се появи и то направено от италианец. Дали пък това не е една от причините за толкова агресия в обществото и в младите хора, но не само? И другото, което на мен ми прави много силно впечатление – ние говорим всички говорят.Всички са големи говорители, но няма разговор. Тоест липсва слушане и изслушване според мен. Натрупва ли се от това агресия или е следствие от агресията?

- Според мен е следствие от агресията. Ние живеем в свят, в който всичко става много бързо. Бърза храна, бърз секс. Еднократно. Всичко е еднократно. Дори и дрехите.

- Бърза слава...

- Да, модата се сменя. На сезон три-четири пъти, нали – от началото на лятото до края на лятото три-четири смени имаме. Бързи взаимоотношения, бързи приятелства, бързи коли караме. Времето започна да тече много бързо. Едно време мигачът на колата цъкаше така: „цък...цък...”.  

Тоест, известността е и някаква зависимост, така ли? Да бъдеш известен, понеже става за много кратко време, за да го удължиш, ти трябва да го взимаш като наркотик едва ли не?

- Да. Ама не всеки всеки един известен човек в световното пространство е употребяван около 10 години. Това е максималният срок на годност на една известност. След това ти отиваш във втора категория известник: „кой беше  тоя”, „а, ти не беше ли?”. Мен са ме бъркали, ако ти кажа с какво?... Снощи това си говорихме с продуцента Кирил Кирилов. Пътувахме от Варна към София и той разказа как са сбъркали Мариус Куркински с Ненчо Илчев и го помолили да направи един фокус.

- Е, той е направил.

[смях]

- Да. Мен много ме занимава въпросът с агресията, защото понякога не мога да си обясня – от телефоните ли идва, от тая дигитална пандемия? Instagram направи всички медии и Facebook направи всички звезди да се чувстват и така нататък. А от това ли е цялото напрежение, което толкова много чувстваме и дигиталната зависимост ли прави и агресията зависимост?

- Не. А на нас винаги някой ни е виновен или някакви обстоятелства са ни накарали ние да правим това или онова. Просто ние сме глупави същества. Не сме не може да надскочим всичко, което се случва около нас. Няма мисъл.

- Ние българите или ние хората въобще?

- Ние българите сме така дето се вика...

- Представителната извадка?

- Ние сме част от света. То всичко, което се случва по света, идва и тук. Ето сега много силно впечатление ми направи нещо, бях в Берлин преди няколко дни. Постоянно се говори,  че българите били много намръщени. Извинявайте, отидете в Германия да видите германците колко са намръщени.

- Ама немци-немци или „нови немци”?

- Не, не – немците, баш техните си – кореняците. Четири града обиколихме при първото ходене, минахме хиляди километри. Изключително намръщени и болни хора бих казал. Съвсем откровено го изявявам. Просто отидете и се разходете, в целия запад е така.

- И потиснатостта гърми като агресия?

- Потиснати са, да.

- Може би хората, колкото повече гледат в устройствата другите как живеят или как представят, че живеят... Може би от това се нервират и се агресират?

- Пак някой им е виновен. Просто не тече мисъл. Ти нямаш отговорност към собственото си личностно развитие и очакваш някой друг нещо да ти даде. Дали през телефона, дали общината или държавата и така нататък. А не трябва никой нищо да ти дава. Трябва ти даваш, нали? Това е идеята.

- И да взимаш също.

- Да. Ама това е идеята на нашето съществуване. Ти не да се учиш от устройства или от някакви учители, гурута и така нататък. Ти трябва да се учиш от собствените си постъпки, от собственото си наблюдение. Защото 8 милиарда жители на планетата, това са 8 милиарда вселени. Всеки един човек е една отделна вселена и не може да се самоидентифицира с този и онзи. И от там как така ти известен? Защо?

- Психолозите точно така го определят пасивно - агресивното поведение. Класическата формулировка е, че това е бягане от отговорност или липса на поемане на отговорност. А според теб агресията израз на страх ли е?

- Агресията е липса на душевност според мен. И все повече хора наблюдавам в тая магнитна боза, в която живеем, защото ние наистина живеем в една магнитна боза. Тия Wi-F... Аз имам един офис тук, в центъра – 38 Wi-Fi-я има около мен, които са на “full”.

- Пържени мозъци...

- 38, разбираш ли? Отделно 5G антените, които които са една оттук, една - оттук. Отделно тролеи и трамваи, нали? Това са само част от нещата.

- И да не забравяме превръщането на мисленето в алгоритъм – един нормален процес, тъй като всички сме в устройствата, а те са с алгоритми и алгоритмират и нашето мислене. Знаеш как е.  И ние придобиваме такова  алгоритмично мислене и то, разбира се, се прави, за да имаш емоционална реакция, да не си много рационален. Защото човек, ако се замисли, имаме много неща, на които да се радваме, но рядко ги намираме и рядко вярваме, че това е нещо, което е достатъчно за нас. Не нищо - всичко не ни е достатъчно вече. Няма „достатъчно” при нас...

- Ето това е другото. Това е другият основен проблем – лакомията, с която ние постоянно преследваме. Ние държим една бездънна кофа, която се опитваме да я напълним. Това е нашата лакомия, която ни преследва, защото ние позволяваме да ни преследва, естествено и ние ставаме жертва на собствената си тъпотия.

- И аз така мисля, след като има хора, които на над 80 години не слизат от сцената. Въпреки че преди 40 са казвали, че не си се представят на 80 на сцената. Задминават 80-те години и още са си на сцената.

- И аз съм един от тях. Ето гоня.

- Ти не си, гониш ги, но не си ги стигнал още.

[смях]

- Да не стават хората известни: това ли е посланието?

- Самата идея на WEB3 е ти да създаваш контент. Тоест ти си длъжен да си вътре, да си активен, да снимаш и да предлагаш съдържание и благодарение на това те възнаграждават с това ти да бъдеш гледан. Ама от това какво произлиза?

- Е, известен си. Хората затова мечтаят в България. Те искат да бъдат известни, дори да нямат талант...

- Да, да. Тоест, ти предлагаш себе си на общественото пространство с идеята да имаш едно така едно добро затъпяване.

- Общо взето, но човек чувства и властта си по тоя начин. Чувства влиянието си, ако го има. Има хора, които според мен абсолютно е невероятно как изобщо имат доста последователи.

- А, това е в 90% е доста фалшиво с многото последователи. Защото имаше една българска популярна личност -  популярна с това, че е популярна, която имаше по едно време повече последователи ( за зората на Instagram говоря...), та имаше повече последователи от Мадона. Реално така си беше.

- Тя и Мадона гони 80-те! Шегувам се, разбира се, далече е.

[смях]

- Все пак тя има много голямо съдържание. Хората слушат някакви нейни песни и това беше момент, в който може да си цъкнеш и да видиш какво прави Мадона, въпреки че не е добър пример... И тя доста затъпя. Видяхме.

- Мадона си е Мадона. Тя е класика за нашето поколение 100% според мен...

- От време - на време изпитвам срам, че я гледам, да ти кажа честно.

- Тя никога не е била някой голям мислител и така стана политически активист напоследък, но хората, като се пенсионират от шоубизнеса, обикновено тръгват да се занимават с политика. Само в България е обратното...

- Да. А, знаеш ли какъв друг феномен съм наблюдавал, а? Излиза българска песен на български рап изпълнител с поп фолк елементи...

- Разбрахме и кой е той. Всички мисля, че разбраха...

- Да. И негов приятел поп - фолк и така нататък. И в същото време излиза песен, но не мога да си спомня на кой световно известен, така много популярен. И те са с едни и същи гледания.

- Ами някой е почерпил мрежата сигурно, в смисъл - платил си е ротация...

- Да де, ама трябва някак си по-умерено да се черпи.

- Разбира се, защото това е фалшиво, но времето е такова, че кое е фалшиво и кое е истинско става все по-трудно да се разбере. За младите хора пък съвсем всичко май е като едно безкрайно видео им се струва. Аз бях шашнат от един случай в Америка скоро. Девет съученици убиват свой съученик – 10-ти, който е бил в тяхната компания по някакви тийнейджърски причини. Снимат го това и го пускат в мрежите. Тоест за тях животът е едно видео, един филм. А а то не е. Дори не са си помислили, че носят отговорност и със сигурност законът ще ги накаже тежко. За тях е било важно да се похвалят на всички с това, което са направили, въобще без да си дават сметка за разликата между добро и зло. И по тая причина на мен ми е странно защо толкова има против в училище да имат да им се създава някаква елементарна представа на децата за добро и зло. Аз не знам ти дали си за или си против, без да навлизаме в някакви такива дебри.

- Да, да, абсолютно

- Мисля, че е полезно да има все пак някаква някакъв ориентир поне в училище докъде се простират границите на някакви човешки норми.

Не психологически, не теологически, а просто да се стъпва на земята поне малко. Не само в мрежите да бъде животът, защото той не е само в тях според мен.

- Да. Ами тия деца като гледат техните нещастни, глупави родители, докъде са стигнали и какво си викат? Какво ни чака в тоя живот?

- Много сме много песимистично настроени. Аз винаги вярвам, че всичко ще бъде по-добре. Иначе какъв е смисълът да ставаме сутрин?

- Ама ние освен да вярваме, трябва и да действаме това нещо да стане.

- Ние специално с теб го правим. Неслучайно правим и тази среща и въобще правим тоя проект, защото смятам, че хората поне трябва да получават визуално, а надявам се и ментално, някаква алтернатива на останалото, което което им се предлага като съдържание, което много често нищо не съдържа.

 Супер, много ти благодаря.

- И аз ти благодаря.

- Пожелавам ти и двамата да бъдем повече оптимисти и то не само така напомпани отвътре, а да има реално защо да бъдем повече оптимисти. Благодаря ти много.

- Аз съм оптимист, защото знам, че след всяко зло следва добро или когато удариш дъното и погледнеш нагоре и... има само нагоре.

- Yes. Така да приключим. Благодаря.

- И аз ти благодаря.

Борис Ангелов

*Проектът „Агресията като зависимост” на Сдружение „Екопрограма” се осъществява с подкрепата на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10а от Закона за хазарта (2023-2025). (НПИМД-КО1-ОБЛ-028/2025, Договор №25-00-38/09.09.2025)