- Аз съм принцеса Теодора фон Ауерсперг. Родена съм в България, с българска майка и австрийски баща – принц Антон фон Ауерсперг. Не съм израснала тук, но съдбата ме върна в България за дълъг период и много се радвам, че имам удоволствието да ви поканя на първия благотворителен концерт в Зала България.

Моето съзряване беше съвсем нормално – като на всеки друг човек. Като малка имам спомени само от България. Братът на майка ми беше директор на Българския национален цирк и ме взимаше с него на турне в цирковите вагони. Там започна любовта ми към животните – имах много допир с тях, а моето малко приятелче тогава беше шимпанзе. Това са първите ми спомени от България.

След това, когато бях още малко момиченце, ме заведоха в Австрия, където израснах като всички останали деца. Ходих на училище, обичах да танцувам и имах нормално образование. Като всяко момиче винаги имаш мечта да бъдеш принцеса. При мен тази мечта се оказа реалност. Можех да не поема този път, но исках да изпитам какво означава наистина да носиш име, с което идват традиция и отговорност. Реших да приема титлата и с това животът ми се промени, защото хората започнаха да ме гледат с друг поглед.
Все пак животът ми продължи по нормален начин. Имам добър контакт с хората, с животните и с природата. Не живея в недостъпен замък и не се храня със златни прибори. Напротив – отдадена съм на това да помагам, колкото мога. Това е част от отговорността, която носи титлата – да се занимаваш с благотворителност, да поддържаш доброто име и да оставиш нещо след себе си.
Това не се случва автоматично. Трябва да дойде от душата. Ако е направено механично, губи смисъл. Трябва да се почувства като лична отговорност, като задължение, което идва с израстването и зрелостта. Няма нищо общо само с титлата – става дума за личен избор и ангажимент.

Разбрах също, че по наследство имам голям афинитет към изкуството. Виждам го като средство, с което мога да докосна хората, да говоря за каузите си и да помагам. Слава Богу, българските артисти са много талантливи и се радвам, че мога да обърна внимание на България и на нейното изкуство. Изобщо – на страната, защото извън нея България все още няма особено добра репутация.

Завърших икономика и съм доктор по икономика. След университета се очакваше да направя кариера. Започнах работа в банка, но не ми харесваше – аз съм свободен дух. Търсех предизвикателство и исках да видя какво още животът може да ми покаже. Тръгнах за Америка сама, за да се развивам и да търся нови възможности.
Там срещнах моя съпруг – американец. Работихме заедно и създадохме самостоятелен бизнес. Имах своя козметична линия, като формулите създадох сама. В Америка се занимавахме с много каузи, особено в помощ на бездомните животни – осиновявахме ги и ги гледахме с голяма любов. Тази любов постепенно се превърна в кауза.

Върнах се в Европа преди около седем–осем години, защото майка ми се разболя тежко. Не очаквах, че ще остана дълго – мислех, че ще дойда за кратко и ще се върна обратно в Америка. Но когато дойдох, се наложи да остана и да се грижа за нея пет–шест години. След като тя почина, решихме със съпруга ми, че няма смисъл да се връщаме в Америка, защото загърбихме всичко там. И тогава осъзнах, че трябва да се отдам на това, което ми е най-близо до сърцето.
Върнах се в България преди две години – за първи път от малка. Беше ми близко и познато, но и чуждо. И въпреки това виждам огромен потенциал – хората имат много възможности, но липсва духовна и ментална подкрепа, малко са изостанали. Не става дума само за материална помощ, а и за духовна, за вдъхновение. Имам усещането, че съдбата ме е довела тук с някаква причина, сякаш кръгът се затваря.

Виждам, че с усилия – от чужбина, от моите връзки там и от Америка – мога да допринеса за подобряване на условията тук. Връщам се, за да помагам на SOS Детски селища. Първо започнах от Австрия, където се опитвах да намеря връзката между деца и животни. За мен те са равни. Така се свързах с организацията там – SOS съществува вече 80–85 години и работи успешно по целия свят. Намерих връзка и с България, и ме приеха с голяма радост и интерес. Отворени са и да включат животните в работата с децата и младежите.

Тази година реших да се върна, след като имах време да се запозная по-обстойно с България, и да отбележим една година от моята фондация, както и 35 години SOS Детски селища в България, с особено внимание върху общинския им център в Перник. Там единственият център се поддържа изцяло чрез дарения вече 35 години – без помощ от държавата. Исках да обърна внимание на това и да дам моята визия – холистичен център Esperanza for Life. Това не е само глобално движение, а ще бъде най-модерната ветеринарна клиника с приют за животни и терапевтичен център за деца със специални потребности.

Разликата между SOS Детско селище в Австрия и центъра в Перник е доста голяма. В Перник не е точно детско селище, а общински център, където семействата с деца, които не могат да се грижат сами за тях, намират подкрепа. Децата първо живеят в голяма бедност и са изложени на риск да бъдат отделени от семействата си. В този център им се предлага различна помощ – храна, образование, всичко, от което имат нужда. Гледат се и нуждите на семействата.
SOS Детските селища поначало се грижат за деца без родители чрез т.нар. SOS майки. Но в Перник целта е децата да останат при семействата си, доколкото е възможно, като същевременно получават психическа, психологическа и логопедична помощ, защото често изостават в развитието си. Всичко това се поддържа единствено чрез дарения.
В Австрия ситуацията е различна. Там SOS има дългогодишна традиция и подкрепата идва не само от дарения, но и от държавата. Това е основната разлика. В Перник такова нещо няма, но съм убедена, че тези деца заслужават същата възможност и внимание. Ще изготвим бюджет, който ще подпомага разширяването на проекта след концерта, а средствата ще се използват постепенно, докато се създаде големият център.

Що се отнася до концерта – той е моя идея. Надежда Цанова, артистичният директор, подбра артистите, а концепцията е „Esperanza for Life“ – празнуваме живота чрез изкуството. Искам да включим всички стилове: джаз, класическа музика, балет, фолклор, поезия, за да покажем разнообразието на изкуството и да вдъхновим хората. Концертът ще бъде и глобално излъчван онлайн, за да достигне и извън България, като същевременно обърнем внимание на българските артисти и тяхното изкуство.

Това движение, което инициирам, има за цел да се осъзнаем повече като хора – да ценим и уважаваме природата, животните и най-невинните – децата, които имат нужда, да донесем повече светлина в този тъмен свят, в който живеем. Идеята е да го подобрим и да напомним за важните неща.

– Говорите много добре български, а не сте го говорила от малка?
– Мъча се (усмихва се). Смятам, че с времето ще стане по-добре, но никога няма да е така, както го говорят другите. Не мога да говоря книжовно, както на английски, но на български говоря на по-народен език, старая се да използвам прости изречения. Надявам се хората да ме разбират.

Благотворителният концерт “Esperanza for Life/Надежда за живот” е на 3 октомври от 19 часа в зала България с участието на: Надежда Цанова, Георги Черкин, Виктория Василенко – пиано, хор „Ваня Монева“, камерен ансамбъл “The Secret Orchestra” с диригент Николай Стоев, балетно студио “Джулия”, Лора Маркова – цигулка, Мина Кирилова - флейта, Виолета Радомирска – мецосопрано, Стефани Кръстева – сопрано, Станислав Арабаджиев - джаз пианист, Йоанна Буковска – актриса, Веса Тонова – прима балерина, Росен Канев – премиер балетист, Лидия Ганева – певица, гост солист “Jiliaan”.

Билети може да намерите тук:https://www.eventim.bg/bg/bileti/nadezhda-za-zhivot-esperanza-for-life-sofiya-bulgaria-hall-677765/event.html

автор: People of Sofia