Навсякъде ги има - българите в чужбина, които сякаш след третия месец живот отвъд границата вече гледат на родината с превъзходство, а на сънародниците си тук - с иронична снизходителност. Според тях ние тук сме останали в „мизерията“, а те са се издигнали в „лукса“ на запада. Само дето този лукс често включва гарсониера от 35 кв.м, намираща се между автомивка и индустриален склад, която гълта половината им заплата наем всеки месец.

Разбира се, ако ги питаш, те живеят като в сериал. Кафе с бадемово мляко за 4 евро, вино в кашон от Lidl, и гурме вечери с “Fromage du plasticque” - изискано наименование за евтино френско сирене с вкус на найлон. „И това тукA го ям всеки ден.“, споделя гордо Митко от Нюрнберг, докато готви паста „Alla betonara“, тоест специалитет с твърда спагета и сос от буркан за 1.49. Иронията е, че тези същите често работят на позиции, които у нас дори не биха обмислили: строителство, чистене, гледане на възрастни хора - разбира се, тежки и достойни професии, но далеч от розовия образ, който обичат да проектират в социалните мрежи. На снимките им обаче се вижда само „brunch“ с авокадо и фонтан в Париж, не 12-часовата смяна или автобуса в 5 сутринта.
Най-любимо ми е, когато кажат на нас, „местните“: „Какво ядете вие там? Само кренвирши и лютеница!“, докато сами си готвят кюфтета по рецепта от YouTube и мечтаят за бурканчета с лютеница от българския магазин. Ние пък, в България, си позволяваме истинско сирене, истинско месо и седим на терасата с ракия, докато те броят центовете за паркинг. Ако се върнат, говорят така, сякаш са завършили Харвард и са пили кафе с Меркел. Изреченията им започват с „в Германия е така…“, „в Англия това не може…“, и завършват с пасивно-агресивна констатация: „Ама вие тукА още сте си на едно място.“

Но, истината е, че повечето българи в чужбина са като нас -обикновени хора, които се трудят, борят се и пазят връзка с родината. Само че има една част, малък но гръмогласен процент, който се е объркал - мислят си, че когато са минали Калотина, са преминали и в по-висша лига на битието. Комплексът не се лекува с пари, нито с френски сирена, а с осъзнаване, че корените не се изтриват с престой в чужда държава.
И не, не сте открили топлата вода. Ние си я имаме тук, отдавна. Пускаме я сутрин в банята и си пием кафето на терасата, без да се налага да казваме “в чужбина е по-добре” на всяко второ изречение, защото по-добре от родината няма...

Нина Никол-Хамилтън