Преди дни Петко Петков спечели общо 19-ата си титла на граплинг и жиу-житсу само за 2 години, докато играе с №19 и във футболен отбор. Гостуваме на супер шампиона в неговата зала Fitness 23 UP в сърцето на Студентския град:

Нека първо да кажем каква е разликата между BJJ и граплинг?

По-подходящ за хората с бекграунд от борбата и ММА е граплингът. За онези, които са се занимавали с джудо и самбо, по-подходящ е BJJ, където кимоното дава по-голям контрол. Аз идвам от джудото. Започнах на 7 г. в Монтана при единствения ни коралов колан Ташко Танов. От 14-годишен обаче се посветих на футбола. Не спирам да играя и досега, ето идвам от мач за моя настоящ отбор Оборище – Панагюрище в Трета лига.

И сте №19, също като 19 минути....

Да, бях №19 и като голмайстор на ЦСКА 1948 преди. Играя за удоволствие.

Как голмайсторът стана шампион в 2 толкова различни спорта?

На шега. През 2023 г. дадох залата си на мои приятели, да провеждат в нея тренировки. Гледах. Стана ми интересно, върна ме към старите години в джудото. Започнах да тренирам с тях. Хареса ми. Тръгнах по състезания. Започнах да печеля и се увлякох още повече...

Преди да кажем какви са всички тези златни медали, изпълнили цяла Стена на славата, разкажете как станахте треньор така скоростно?

Аз съм следвал в Треньорския факултет на НСА. Но в BJJ станах треньор случайно. Този път стечението на обстоятелствата беше лошо на пръв поглед – просто един ден ни напусна нашият бразилски „хед коуч”. Замина за Пловдив и остави цялата група. Има традиция в залите, когато отсъства наставникът, заниманията да поема най-старшият и/или най-добрият в групата. Така започнах 23 FIGHT ACADEMY, а вече моите хора печелят медали.

Да кажем сега за отличията Ви – 19, както преброих, които гордо висят на стената в залата...

Първите 3 златни медала са балкански – 2 на BJJ и 1 на граплинг. 3 са от ADCC – 1 балкански и 2 национални. 2 златни отличия са от American Grappling в моята категория до 94 кг и едно е в абсолютната. От AJP – Абу Даби са европейската и междуконтиненталната титла. 2 златни медала са от световните турнири Grand Slam в Рим и в Турция. Имам и от IBJJF т.н.

Какво е основното, което преподавате на своите възпитаници и само млади хора ли са те?

Първото нещо, което винаги казвам е, че BJJ e спорт, който се учи цял живот. Разбрах го, когато лятото тренирахме със самия Кайнан Дуарте.

Преборихте ли го?

Никакъв шанс. Човекът е на светлинни години от нас. Но по борбите с него разбрах, че наистина човек винаги има какво да научи в жиу-житсу. Какъвто и колан да има. Защото този спорт не е само борба, той е и шах – изисква естествен интелект, освен естествена сила.

Ще се върнем ли на Вашия клуб?

19 души сме, заедно с мен. Има хора от всякакви възрасти – още едно нещо, заради което BJJ е най-бързо развиващият се спорт в света. Тренираме, а след това на състезание всеки играе в своята възрастова група, освен в своята категория. От известно време правим и друго много интересно нещо – каним да ни гостуват треньори като Любо Геджев и Влади Генов. Поддържаме приятелски отношения с другите клубове и тази обмяна е много ценна за нашите хора. Винаги им казвам и още едно мое правило в спорта и в живота: „Никога никого не подценявай“.

Кои тренировки са по-ефективни: груповите или индивидуалните?

Всички са ценни, но индивидуалните, разбира се, дават възможност за специално внимание към нивото и качествата на всеки практикуващ.

Вие правите и кондиционни тренировки, които май са ахилесовата пета на целия български спорт?

Да, при мен правим кондиционни тренировки с доста известни състезатели от футбола, имам и от бойните спортове.