Революционно проучване, проведено в шведския университет Линкьопинг, потвърждава това, което любителите на кучета отдавна подозират: връзката между кучетата и хората е дълбоко биологична. Ключът? Окситоцинът - хормонът, отговорен за любовта и доверието.

Тъй като в продължение на хиляди години вълците са се превръщали в опитомени компаньони, кучетата са се настроили генетично към този хормон. Кучетата със специфични варианти на окситоциновия рецептор са по-склонни да търсят човешка помощ, да проявяват привързаност и да се развиват добре в съвременна среда.

Но днес учените твърдят, че навлизаме в трета вълна на опитомяване - такава, която се формира не от оцеляване или статус, а от емпатия и адаптивност.

Съвременните служебни кучета са в челните редици на тази трансформация. За разлика от своите предци, отглеждани за охрана или пазене на стада, тези кучета са биологично и поведенчески устроени така, че да бъдат спокойни, социални и дълбоко привързани към човека - дори от кученцето.

Тази нова еволюция променя генетиката на кучетата в реално време. С разрастването на градовете и промяната на начина на живот трябва да се променят и кучетата - не само в поведението, но и в биологията.

Бъдещето на кучетата не е свързано само с това как изглеждат. Става дума за това как се чувстват.

Кирил Пламенов