Не е само заради блестящата Изабел Юпер и уникалната истинска история

Когато един филм започва с изречението на екрана, че героите са измислени, но събитията, разказани в него са истинска история, той веднага предизвиква любопитството. Най-богатата жена в света / La Femme la plus riche du monde е моят личен кански фаворит, независимо, че беше селектиран извън конкурса в една твърде слаба за френското кино година. Филмът е едновременно лек, увлекателен, с много послания, с блестяща Изабел Юпер в главната роля и напълно преобръща гледна точка към една наистина удивителна семейна история от последните години, която е колкото скандална, толкова и поучителна.

Когато почина преди 7 и половина години Лилиан Бетанкур беше най-богатата жента в света със състояние от 44,3 млрд.долара според Форбс. Започнала на 15-годишна възраст да забърква козметика и да лепи етикети по продуктите на семейната фирма L'Оreal (апропо, спонсор на фестивала в Кан, запазил удивително и мъдро мълчание), превърната от баща й в една от най-големите империи в индустрията за красота на планетата, тя беше истинска легенда на бизнеса, елегантността и един от символите на Франция и нейните дами.

Истинската Лилиан, сн. Ванити феър

Сигурно затова Тиери Клифа е избрал за главната си героиня името Мариан - така наричат символа на Франция. Промяната от Лилиан на Мариан обаче не променя смисъла на историята.

А тя е, че в последните години от живота си кралицата не само на козметиката беше подложена на невероятни унижения от собствената си дъщеря като беше съдена за недееспособност и пращана на психиатри за освидетелстване, което беше съпътствано и с невероятна медийна кампания, за да бъде изкарана луда.

Филмът разказва истинската история, от която разбираме, че това изобщо не е така. Всъщност тя е напълно с акъла си, а дъщеря й полудява от ревност по фаворита на своята майка, подкокоросвана от неспособния си и нехаресван от родителката съпруг, уж в името на опазването на наследството на внука на императрицата на L'Oreal и акционерка в най-голямата компания за храни в света Nestle.

На екрана всичко започва парадоксално - самата невзрачна дъщеря настоява царствената й майка да направи фотосесия за снобско списание, като милиардерката първо й отказва, после се аргументира с лошите неща, които е чувала за фотографа и с абсолютна ненужност да се изявява в такава медия, на която няма какво повече да каже.

В живота Лилиан Бетанкур снима през 1987 г. фотосесия за снобското френско списание Егост - откъдето е крадено името на култовото в края на 90-те години българско издание. Покрай сесията се сприятелява с дръзкия до наглост, с остър език и харизма майстор на обектива Франсоа - Мари Бание.

Скоро той се връща непоканен в дома й, където се е провел сеансът, за да търси спонсорство за своя изложба и каталог. Получава го. Разкрива фалшива картина, гордо красяща централния салон в имението на милиардерите. Получава ОК да поднови обзавеждането на дома им и тяхната арт колекция.

Така започва едно меценатство, покрай приятелството, което според филма води до подаръци и награди за 700 млн. евро, а според доказаните в съда разходи - за 1,3 млрд.евро, които за 30 години Бание получава от императрицата Бетанкур.

Тя го прави, защото за първи път в живота си изпитва истинкото щастие, споделеност и взаимност, свобода да бъде себе си, а не представата за себе си, да прави, каквото си иска, да доставя на себе си и на друг човек удоволствие, благодарение на парите, за които е работила 7 десетилетия. Даже видимо се променя и се подмладява. Сменя и вечния си шанелски стил. Тя е нов човек, излъчва радостта от живота, въпреки множкото си години. Това е платонична любов.

През 2007 г., едва изчакала да почине баща й, който е бил министър в правителства през 60-те и 70-те години ( на културата за 2 месеца, както Юпер в главната роля саркастично уточнява пред екранния си съпруг), дъщерята на козметичната кралица завежда дело срещу майка си.

Иска да я обяви за психически болна и да вземе контрола върху семейната фирма - мечтата на нейния непригоден за нищо съпруг, с чийто еврейски произход авторите на филма недвусмислено се шегуват и подчертават.

"Защо ти е всичко това, когато ще наследиш 30 милиарда евро", пита героинята на Юпер, също като оригиналната Лилиан Бетанкур единствената си щерка и наследница. Отговор няма.

Мръсните тайни на семейството са извадени пред цяла Франция, като повличат и разследвания срещу вече 84-годишната бизнес дама, която не иска да се предава и не го прави. Принуждава дъщеря си да подпише споразумение, според което на фотографа - фаворит са оставени всички пари, произведения на изкуството и подаръци, които е получил през годините, като е лишен от всякакви претенции за други претенции към фамилията.

Оказва се, че работата на таен агент е свършил икономът на милиардерката - красавец и бивш командос/барета, който във филма се загатва, без да се стига до конкретика, че е привлякъл силно вниманието на съпруга на императрицата на козметиката. Тяхната връзка никога не се реализира, но явно отмъщението на привързания към господаря си слуга е толкова силно, че го принуждава той да слага скрити микрофони и камери при разговорите на старата госпожа с нейния финансов съветник, с адвоката и фаворита й.

Така излизат наяве не само семейни и светски тайни, но и финансови, способни да разрушат не само фамилната световна бизнес империя, но и френската република. Оказва се, че вътре в играта за милиарди са тогавашният финансов министър, който знаейки всичко е давал допълнителни облекчения на Бетанкур, както и президентът Саркози, който преди това е кмет на Ньой-сър-Сен, където е често посещаваният във всичките му качества дом на Бетанкур. Това, последното, го няма във филма, на е в истинската житейска история на императрицата на L'Oreal.

Освен, че идва да ни каже, че олигархичните връзки на властта не са само патент на "Модела", за който се скъсваме да говорим в България, филмът поставя още много въпроси, като изброявам част от тях:

Оцелява ли Семейството - оная "най-малка клетка на обществото", в съвременния луд и агресивен свят?

Умеят ли да се справят жените, дори когато съвсем пораснат, с образа на обожествявания си баща, когато ненадейно го намерят в друг човек, който неудържимо и несексуално ги влече?

Приятелите или роднините са ни по-близки в живота?

Владеем ли най-голямата власт - да знаем кога да спрем?

Жертваме ли дори най-близките си отношения в името на алчността?

Искрени ли сме със самите себе си или сме завладени от публичните си роли, които незнайно защо сме приели за своя истинска същност, осъзнавайки, че са фалшиви?

Кое си струва и кое не си струва да правим изобщо?

Защо си позволяваме да съдим и да "наказваме" близките си и защо изземаме Божия роля?

Има ли цена щастието, особено когато можем да си я позволим?

Защо толкова ни дразни чуждто щастие?

Съществува ли истинска свобода и колко струва тя?

Възможни ли са тайни в епохата на глобалните медии?

И един любим момент. Внукът на Лилиан / Мариан става на 18. На стълбите на дома на дъщеря й се провежда еврейска церемония, от която милиардерката и съпругът й демонстративно странят, седнали отегчени на другия край на градината. Когато правостоящите от ритуала идват и отново стоят прави около "господарите", тя връчва своя подарък на момчето - чек. Майка му го грабва, отваря го и го връща с клетвата, че той е малък и не знае какво да прави с такава сума.

"Но той е за него. 1 милион, точно колкото ми даде баща ми на моя 18-и рожден ден".

Настъпва неловка пауза. Малкият първи се съвзема и пита баба си:

- А ти какво направи с твоя милион?

- О, още си го имам!

Борис Ангелов, Кан

Специален пратеник на 19 минути