Международният конкурс за първи и втори филми включва 12 филма. Представяме ви пет от тях, дело на режисьори от Украйна, САЩ, Полша, Сърбия и Хърватия.

Двама влюбени решават да продължат живота си заедно – историята, която разказва украинската режисьорка Жана Озирна, започва от щастливото събитие, с което обикновено приключват приказните сюжети. Нейният филм „Меден месец“ („Honeymoon“) има характерните особености на трилър, изпълнен с напрежение – действието се развива в един апартамент, непосредствено до помещенията, в които руската армия е решила да направи свой щаб след инвазията в Украйна. Клаустрофобията и параноята нарастват с всеки изминал момент – влюбената семейна двойка е принудена да пази тишина, сякаш не съществува, а впоследствие се оказва, че двамата дори не знаят какво се случва извън малкия им дом. Съвсем нормално е да изпитват страх от внезапно променената реалност – никой не е подготвен да срещне войната лице в лице. Но надеждата е жива, както и любовта им, макар да не знаят колко още ще могат да издържат, затворени по неволя... Филмът на Озирна е подкрепен от специалната инициатива на Венецианския филмов фестивал „Biennale College Cinema“, която съдейства за реализирането на дебютни и втори филми на обещаващи млади автори. Световната му премиера бе именно в програмата на Венеция ‘24.

Ерик Назарян е сценарист и режисьор със завиден опит, чиито дебютен филм „Часът на тъгата“ е представян на 14-ия София Филм Фест 2010. Роден в Армения, отраснал в САЩ, Назарян работи във фотолабораторията на баща си още от ученическите си години. Завършва Училището по кино и телевизия към Университета на Южна Калифорния. През 2008 година със сценария си „Гиганти“ той печели престижния конкурс за подкрепа и развитие на сценарий „Дон и Гий Никъл“ на Американската киноакадемия. Документалните и късометражни филми, по които работи, са представяни на различни фестивали през годините, а най-новата му творба „Умри като мъж“ („Die Like a Man“) е неговият втори пълнометражен филм и ще има своята световна премиера в София. Историята проследява 16-годишния Фреди, който получава револвер и няколко патрона, както и заповед да ликвидира физически един гангстер, съперник на собствения му ментор. Дали младежът ще успее да изпълни задачата или ще „умре като мъж“ с оръжие в ръка? Този сюжет е първа част от замислена от Назарян филмова трилогия, която пресъздава уличните култури и техните ритуали за „посвещаване“, изпълнени с насилие и характерни за американската реалност от първите две десетилетия на XXI век.

Полският филм „Под сивото небе“ („Under the Grey Sky“), дебют на режисьорката Мара Тамкович, разказва за реални събития – протестите след манипулираните избори в Беларус от 2020 година и за начина, по който те променят съдбата на една журналистка и най-близките до нея хора. Образът на главната героиня Лена е вдъхновен от Катсярина Андреева, осъдена на осем години затвор за своите безстрашни репортажи и работата ѝ в Белсат ТВ. Скрита от полицейските очи в апартамент над „Площада на промените“ в Минск, тя предава обективните си изводи за насилието, което упражняват властите над населението, заради което е задържана и затворена, а съпругът ѝ продължава с опитите си да я освободи. Стартирал своя фестивален път от Трайбека, „Под сивото небе“ поразява със своята автентичност, забележителни актьорски изпълнения и със стаената ярост от безскрупулната тоталитарна власт, умело вплетени в разказа на Тамкович.

Саня Живкович създава своя втори филм „Котешки плач“ („Cat’s Cry“), вдъхновена от истински събития. Самата тя е родена в Сърбия, но семейството ѝ емигрира в Канада по време на военните действия в края на миналия век, разделили територията на бивша Югославия. Историята проследява драмата в едно семейство, в което се ражда дете с рядкото генетично заболяване „Синдром на котешкия вик“. След естествената радост от раждането, майката изпада в шок, а реакцията ѝ води до конфликт с бащата на детето, неговите родители, както и с нейния собствен баща, който започва борба за попечителство над своята внучка. Сценарият на този филм е дело на легендарния сръбски режисьор и приятел на София Филм Фест Горан Паскалевич, а сред продуцентите е неговият син – Владимир Паскалевич.

Продуцентът, актьор и сценарист Звонимир Муниврана дебютира в режисурата с драматичния трилър „Не съм такава“ („I’m Not Like That“), който ще видим в Международния конкурс през 2025 година със световна премиера. Зрителите ще се запознаят с младата Франка, която бяга от властния си баща и решава, че ще живее сама в апартамент, наследен от баба ѝ. Неочаквано там открива незаконно настанил се студент по право. След романтично увлечение, драматични обрати и поредица конфликтни ситуации, Франка може би ще осъзнае как би искала да промени живота си...

„Решенията, които вземаме, когато сме много млади и се оказваме на важен кръстопът в живота си, понякога ни насочват в грешната посока. Най-често не обръщаме внимание на съветите на околните, но по-важното е, че не се вглеждаме и в това, което ни се случва. Животът ни е като радар. Аз искрено вярвам, че събитията в него ни изпращат сигнали и ни дават обратна връзка как трябва да постъпим в определен момент“, споделя Муниврана пред FNE.

Очаквайте пълната програма на Международния конкурс на 29-ия София Филм Фест през февруари.