Китайски говори внучката ми: Путин

Хит по време на срещата на руския президент Владимир...

Милиардер остави децата си без пари...

Милиардерът Павел Дуров, който основа Телеграм, заяви,...

Непознатата легенда зад Баба Марта

отпечатай новината

01.03.2024 12:22 | Видян 911 пъти

Непознатата легенда зад Баба Марта

1 март е денят на Баба Марта. На първи март и следващите дни всички хора си подаряват червено-бели конци или малки вълнени кукли, наречени Пижо (мъжкият персонаж) и Пенда (женският), известни още като мартеници. Наречени са така, защото носят името на март.

Според традицията Марта (женският вариант на думата Март) е ядосана старица, която бързо променя настроението си от лошо към добро и обратно.

Има много поверия и истории за значението на червено-белите символи на мартениците, като най-популярната е следната:

Преди много векове родът на Аспарух (известен още като Исперих) напуска дома си в далечните Тибетски планини в търсене на плодородна земя, на която да живее народът му. Прабългарите преминали през много реки и планини, докато накрая стигнали до земите на славяните при река Дунав, които посрещнали управляващия род Дуло и народа му като скъпи гости. Славянките, облечени в бели премени, носели напитки, а масите били пълни с храна – всичко, което растяло на тази благодатна земя.

Но младият кан Аспарух бил тъжен, липсвали му майка му и скъпата му сестра Калина.
Той седял край огромната река и сълзите се стичали по скритото загоряло лице, докато се молел на боговете и слънцето да се случи чудо.

И то наистина се случило! Една лястовица кацнала на рамото му и канът споделил цялата си мъка с нея. Тогава лястовичката отлетяла, обратно в земите, откъдето дошли прабългарите, и с човешки глас съобщил на Калина, сестрата на кана, че брат й е намерил нова земя за своето царство, но тя много му липсвала и изпраща своите най-добри чувства...
Калина много се зарадвала на това и решила да изпрати знак на брат си, че е разбрала новината. Направила китка от някакъв зелен храст, вързала я с бял вълнен конец и направила възелчета на края на конеца за поздрав, и изпратила лястовичката да отнесе този кит на брат си.
Лястовицата полетяла бързо като светкавица и много скоро отново кацнала на рамото на кана. Но поради дългия полет крилото му било наранено и няколко капки кръв обагрили бялата вълнена нишка. Канът бил толкова щастлив да види зеленaта китка и че е получил поздрава на сестра си и затова закрепил китката на гърдите си.
Канът заповядал на хората си да слагат на този ден всяка година по една китка усукани червено-бели конци за здраве и небесна благословия.

Според легендата, това се случва на 1 март и оттогава остава традиция.

Според българската традиция всяка сутрин на първи март в двора трябва да се пали огън с много дим. Тогава всички живеещи в къщата прескачат три пъти огъня с лице към изгряващото слънце, за да прогонят злите духове и да прогонят всички болести.

Тогава стопанката на къщата изважда няколко червени дрехи и платове и ги хвърля по клоните на дърветата и по оградата.

След това накичва малките ярета и новородените животни с мартеници, които сама е приготвила от вълнени или памучни конци.

Източник: guidebsbg.org

автор: СЛАВА

Етикети: , , , , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !