34 млн. лв. потрошени незаконно във...

Страховити незаконни договори и сделки са установени при...

Положиха тленните останки на...

Траурната церемония по посрещането на ковчега с тленните...

Пако Рабан не знаеше, че ще идва в България и се разочарова от нея: Ето цялата история от 1-ва ръка

отпечатай новината

04.02.2023 00:38 | Видян 2478 пъти

Пако Рабан не знаеше, че ще идва в България и се разочарова от нея: Ето цялата история от 1-ва ръка

Пако Рабан, който угасна днес на 88, нямаше никаква идея, че ще идва в България до последно, баща ми едва го убеди и лично го качи на самолета в Париж, за да присъства на ревю в първа зала на НДК. Цялата история е едновременно забавна и поучителна и ще ви я разкажа сега. То си е трилър.

Мухата за идването на Пако Рабан в България беше пусната от Пламен Митрев, последно осъден за изнасилване на 4 момичета след 20 г. процес. По онова време, след като се родиха агенциите Визаж на СИК с шефки Жени Калканджиева и Вили Зафирова, която днес почти никой не помни, и Ъндърграунд, впослествие Ексграунд, на ВИС, начело с Дим Дуков. Групата около футболистите ни от САЩ'94, която набираше капитал за собствена банка на име Национал, нереализирана покрай икономическата катастрофа 1996-97 г., беше таргет на модния скаут и идеята му беше нейният старт да бъде именно с ревю на испанския дизайнер.

Направи конкурс за български модисти, които да представят пред Рабан колекциите - нещо, което може да прилича на преглед на художествената самодейност, при това насред Първа зала на НДК, но е непознато явление в световната индустрия на стила и горкият Рабан нямаше никаква представа какво се организира от негово име.

Понеже, освен на ВИП - местата, разположени на сцената, останалите продажби вървяха ужасяващо, а трябваше да се напълни поне галерията на салона, с което Митрев никак не можеше да се справи, угрижени спонсори искаха с организатора да пътува до Париж и някой, който да гарантира инвестицията в шоуто.

Тя беше огромна, особено за тогавашната икономическа ситуация у нас. Трябваше да бъде осигурено 100% идването на Пако Рабан, който за разлика от другия пристигнал по онова време изневиделица световен моден гений Джанфранко Ферре, дошъл все пак, защото негови дрехи се продаваха в първия изобщо бутик у нас, испанецът на практика нямаше защо да гостува на България.

Милионерите, и нищо да не разбираха от мода, бяха наясно, че Остап Бендер е забавен литературен герой, но не и когато играе с техните пари. Та избраха съгледвач. Този някой, този специален пратеник и наблюдател беше баща ми.

Още с кацането на летището личеше, че има високо напрежение, не че някой от другите журналисти разбра. Освен мен. Веднага питах тате какво се случва и той обеща да ми разкаже.

Направи го след пресконференцията, докато пътувахме към тогавашния Шератон, днес София Балкан Палас. Няма да забравя как се движехме с едно от спонсорските Пежа в бордо по тогава НЕпешеходния бул. Витоша между Патриарха и крайната ни цел.

Точно там баща ми разказа истинската история:

при пристигането на двамата българи в Париж, Пако Рабан не беше имал ни най-малка представа, че ще идва в България. Тате едва го беше убедил с единствения възможен довод: да види Изгрева на Дънов - мястото на Учителя, чийто поклонник беше.

Скандалът, който щеше да се получи, ако не беше дошъл, и огромните загуби, остават настрана. А баща ми беше осигурил и застраховката на прескъпите му тоалети висша мода, които видя на фона на смехотворните тоалети на повечето от родните дизайнери малобройната софийска публика в огромната първа зала на НДК. Последното беше в ярък контраст с препълнената Трета зала за ревюто на Ферре, на което също имах щастието да присъствам. Италианското дефиле беше професионално и фантастично организирано. И беше привлякло интереса и на цялата италианска преса, представена от най-добрите журналисти в бранша, с които се движех плътно.

Но да се върнем на "рабанското"...   

В разказ за трилъра в Париж, откъдето приснигна Рабан, с инфарктното и едва осигурено от баща ми идване на маестрото, стигнахме до тогавашния Шератон. И се насочихме към, уви, несъществуващия вече негов ресторант Преслав, който беше най-добрият в София. И респективно беше "домакин" на коктейл в чест на Рабан, даван от спонсорите.

Баща ми ме представи на Пако Рабан и ме остави да си говоря с него. Като журналист, тогава от Стандарт, естествено, след учтивите въпроси около модата му, най-интересно ми беше да разбера как е видял България, колко я е харесал.

За разлика от общия случай, когато звездите, идващи тук, от учтивост ни казват колко е красива нашата страна и българките, мрачният гений и автор на планетарни бестселърови езотерични книги ме срази.

Той каза: "Много съм разочарован. Вие сте изгубили своята автентичност. Защо се опитвате да приличате на нас, докато губите себе си"?!

Наговори и още неща в тази връзка, като оправда разочарованието си с илюзиите и очакванията, които е имал за родината на своя духовен водач Петър Дънов, пред чиято памет вече се беше поклонил.

Беше пределно откровен и просто нямаше как да не го попитам откривал ли е някъде автентичността, която е търсел. И той ми отвърна светкавично: "В Куба".

Само напомням на онези, които са по-млади, че в средата на 90-те години, когато се развиваше действието, Островът на свободата, току-що зарязан от Съветския съюз и другите си източноевропейски спонсори, сред които и нашата страна, беше в най-страшната си криза и досущ като в стихотворението на Вапцаров все още живия и жизнен по онова време местен лидер Фидел буквално хранеше сънародниците си с "вера". Друго нямаше.  

Бях много тъжен, защото наричахме малкото световноизвестни личности, които по някаква причина обичаха страната ни "приятели на България". Осъзнавах, че един човек, за когото тя е била мечта, престана да я обича, щом я опозна.   

И то не какъв да е човек, а направилият невероятни революции не просто в стила, а и в масовата култура на съвременния свят изобщо. Дори да беше само в модата: първият направил от простото модистко дефиле спектакъл, първият озвучил ревю с музика, първият облякъл жените в метал, първият използвал манекенки с различен от белия цвят на кожата. И първият, доказал как при модата е като при Левски: "времето е в нея и тя е във времето", а по нейните творения безпогрешно може да се отгатне идващата епоха: кога ще има война, кога - благоденствие, а кога - застой. Плюс още много, много неща, които днес възприемаме като даденост.

 

Борис Ангелов

автор: СЛАВА

Етикети: , , , , , , , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !