Лудия репортер Дани Петканов влиза в...

Раздялата с Алекс Богданска се отразява любопитно на...

Надявам се до понеделник огънят в...

Американският президент Джо Байдън каза, че се надява да...

Скакалците са като цаца, но с горчив послевкус: Личен опит

отпечатай новината

30.01.2023 17:38 | Видян 490 пъти

Скакалците са като цаца, но с горчив послевкус: Личен опит

Поради приемането на новата евродиректива, насърчаваща хапването на насекоми в ЕС, лансирана тия дни, искам да споделя от първа уста опита си в яденето на инсекти.

Преди 2 месеца по собствено желание се подложих на това в Мексико в качеството си на турист-пътешественик-изпитател.

Още в хотела предлагаха вечеря с „предиспанска кухня”. Това го пиша не само, за да се ориентирате към кой век се връщаме – 15-и от 21-ви, но и за да получите елегантно название на новата кулинарна тенденция.

Предиспанската, сиреч индианската „кухня”, е включвала предимно насекоми. Освен плодове, разбира се.

Но в менюто на специалната вечеря присъстваха само насекомите.
Изглеждаше, че такова изпитание – само инсекти за първо, второ, трето вероятно ще ми дойде в повече. Така решението беше насекомите да се опитат като едно от блюдата в традиционен ресторант.


Намери се добър в самия център на столицата Мексико сити, до булеварда и срещу парка Хуарес и местното НДК, което е в неокласически стил. И в менюто наистина присъстваха няколко позиции на тази тематика.

Между хайвера от ларви на мравки и белите червеи, изборът падна на пържени скакалци. Един приятел веднага коментира, когато му изпратих снимки от мястото на събитието, че би избрал червеите, защото имали повече протеини. Иначе веднага, от пръв поглед, беше познал какво ми е сервирано, като на въпроса ми що е то, пусна отговор: „СкакаУец”. После дойде темата за червеите...

Когато поднесат ястието, картината е леко изопваща за неподготвения гастроном, въпреки цялото му желание да се слее с безумието.
Скакалците, по-точно трупчетата им, ако така мога да се изразя, в голямо количество са „кацнали” върху също пържен като тях объл хляб. Да го наречем питка, или „по кулинарному” – канапе. Виждате сами на снимките.
Първият скакалец е цялото преживяване, после се свиква.

Вкусът първоначално прилича на толкова популярната у нас пържена цаца. Само дето, ако тя е малка, представете си колко по-миниатюрен е скакалецът. Колкото за един зъб, ако позволите тази метафора, която някому може да се стори политически некоретктна, ако е върл фен на инсектокултурата. Апропо, мисля, че е време да се отвори дискусия месоядство ли е или е вегетарианство към веганство яденето на насекоми.
Но нека да се върнем на „блюдото”...

Неприятен е послевкусът, който нагарча. Чувството при някого, особено при дамите, както те сами споделят, може да отиде и към „повдигане”.
Особено, ако някой – жена или мъж, прекали с количеството погълнати скакалци. Аз нямах това неблагоразумие и приех със спокойствие крайния резултат от кулинарния опит.

Свежестта на салатата от кактус, която се оказа доста приятна и с вкус, донякъде сравним със зелен фасул, основното ястие и десертът ми помогнаха.
А даже не знаех, че с яденето на скакалците съм изпреварил европейските тенденции. Все пак го сторих още миналата година, макар и в края й.
Ако актуалното мерило за европейщина – това последващо ниво на „майндсет” след българщината, е ял ли е човек насекоми, гордо аз ще отговоря: „ООДа”.  

Борис Ангелов

автор: СЛАВА

Етикети: , , , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !