- Още повече, че за тази ваксина вече многократно е казвано, че не предпазва от заразяване с вируса...

- Именно, да. Отделно се получи така, че вече има твърде много информация, която ни залива отвсякъде по темата, включително и от лекари, и лично аз се чувствам объркана. Много е противоречиво всичко навсякъде, включително и изследванията, които се обявяват, а също и статистиките за ваксините. Понеже много време мина, стигнахме до момента, в който вече не вярваме на нищо. И за мен това е най-големия проблем в обществото в момента.

Допускаме за пореден път кризите да се случват на всяко едно ниво, станахме отново апатични, а в същото време няма как да не са, при толкова време на примък-отмък. Вярвам, че всички тези неща, които се случват не само на нас, в България, но и на всички хора по света, са именно, за да преосмислим малко начина си на съществуване, да се обединим малко. За съжаление това, което наблюдавам след толкова затваряния и ограничения, е, че не сме станали по-обединени, а даже напротив - повече се настроихме един срещу друг. И с този начин на съществуване ние никога няма да преодолеем нито тази криза, нито която и да е друга, за което ми е много мъчно.

Това е и още една причина да избера да изпея именно тази песен в "Маскираният певец" - защото това е едно вечно послание, особено в моменти като този, в които хората имат нужда да чуят нещо подобно, а не само лошите новини, с които всеки ден посрещаме деня. Но въпреки всичко все пак продължават да се случват и хубави неща, Слава Богу. Трябва да се научим да ценим какво имаме и да си даваме любов. Важно е да намираме смисъл всеки ден. 

- Ти в началото каза, че по принцип не вярваш в случайностите, но ето, че си усетила в точния момент, че дядо ти е с теб и съм сигурна, че посланието, което отправи с песента в "Маскираният певец", е стигнало до Горе!

- Аз съм човек на усещанията наистина и ти благодаря, че казваш всичко това, защото наистина при мен така се получи. Дори миналата година, когато пуснах песента си "Напред", се получи много странно. Не бях пускала до момента толкова лична балада, а всъщност я бях написала доста преди това, но в момента, в който дядо почина, усетих много силен импулс, че точно сега е момента за нея.

Усетих, че искам много да оставя тази песен на хората най-вече заради посланието й, тъй като тогава беше втората много силна ковид вълна у нас. Успях да я реализирам точно в този много сложен момент. И исках много да й дам нов прочит, да я представя по друг начин, в друга светлина.

Загубих дядо и усещането ми беше много, много силно. Исках да подаря на хората това парче в този много тежък за мен момент именно с идеята, че и в най-тъмните ситуации, не вземем ли ние решението, че ще се борим за живота и ще намерим начин да продължим напред, няма как да се случи. Това е ключа, който всеки един от нас има в себе си! Забелязала съм, че когато заложа на интуицията и на вътрешните си усещания, хората после ми показват, че съм взела правилното решение.

- Тогава пази много тази интуиция да е винаги с теб, защото явно е най-добрия ти приятел!