А това със сигурност не е вярно. Ще ви споделя, че съм отявлен оптимист, нищо, че пиша за такива, все нелицеприятни въпроси. Ако не бях оптимист, нямаше въобще да правя каквото и да е. Вярата ми, обаче, че може и трябва да живеем по-добре, ме ръчка постоянно по въпроси, касаещи нас, гражданите на Република България. Вярно, че вярата ми последно време все повече се клатушка, но се надявам да не я загубя, защото човек без вяра, наполовина е мъртъв.

Ето защо, ще продължа, надявам се с повече съмишленици, да спрем откровените простотии, които се случват в столицата по отношение на достъпността. Това е тема, която ме вълнува много години и, по която работя дълго, но за мое съжаление без почти никакъв благоприятен ефект за нас, хората с увреждания. Изключение са няколкото улеснения, които станаха факт в метрото, в което още много предстои да се направи за достъпността. Нещо повече, през 2017 г. беше изработена стратегия за достъпност в София. Бях част от работната група.

Е, не, че имаше полза, защото най-важните неща ловко бяха изхвърлени в последния момент, преди гласуването на стратегията в общинския съвет. Това ми даде основание, веднага да заключа, че този документ е мъртвороден, както много други стратегии, концепции и прочее бумащини. Разбира се, чакам с нетърпение доклада по стратегията за 2018 г. Защо ли го чакам с нетърпение? Защото през 2018 г. по отношение на достъпността, реалната и адекватна достъпност в София не се случи нищо хубаво.

Напротив, сътвориха се такива идиотщини, които направо счупиха тъпомера. Всички вече знаят за прословутия ремонт на ул. "Граф Игнатиев", за тази улица ще говоря някога друг път. Сега бих искал да акцентирам върху една друга улица, която беше част от същия този ремонт, който бил на стойност 24 милиона лева. Става дума за "Солунска", която започва от Графа. "Солунска" беше ремонтирана и, когато за първи път минах по нея, не успях да асимилирам това, на което се натъкнах.

Впрочем, колкото и пъти да минавах след този първи път, все не успявам да осъзная пародията, която е там. Думи като простотия или идиотия, ми се струва, че са толкова безобидни, че не биха дали и малка представа за чутовната дивотия, сътворена там. Страхувам се, че речникът ми е беден да опиша това, което е на "Солунска". Има неща, които просто трябва да се видят, да се изживеят, защото няма как да се опишат.

И все пак, ще опитам в кратце да разкажа. Тактилните плочки би следвало да са разположени в линия, по която да се движат незрящите хора. Те трябва да са с контрастен цвят, за да могат слабовиждащите също да се ориентират. На "Солунска" човек си върви и преди да пресече дадена пряка, има 2-3 тактилни плочи, пресича и на отсрещния тротоар също има толкова, а след това спират. По някое време, започват тактилни плочи, които продължават няколко метра, после рязко завиват и водят в бетонна ограда или стена, или колона.

Разбира се, без да има преди това плочки за внимание. Но това, че водят незрящите до тези "забележителности" е висша форма на архитектурната и строителна мисъл. И, когато строителите излязоха да протестират, понеже някои разправяха, че строят некачествено, си мислех, че строителната мафия си е част от държава и община, защото ул. "Солунска" е учебникарски пример за некадърност и невежество.