Така че, да, строителите нямат никакво право да протестират, докато се правят подобни гаври с българското общество. И всички хора с увреждания и особено тези със зрителни, трябва през 2019 г. да излезем пред Столична община и да стоим там докато не се спре с гавренето по отношение на достъпността. За светофарите се уморих да говоря, включително и пред кмета г-жа Йорданка Фандъкова, също и пред нейни подчинени, пряко отговарящи за тия потресаващи светофари, които не само, че не помагат на незрящите, а представляват опасност за живота и здравето на същите тези незрящи.

За наше съжаление, оказа се, че София има изключително слабо ръководство, което не успя да се възползва от огромните средства, които се усвоиха от Европа. Тоест, не успя да се възползва за гражданите, а за разни фирми, вероятно средствата са били повече от добре дошли. И това, че кметът преди време каза, че това е потенциалът, няма как това да бъде оправдание. Говорим за цяло десетилетие, през което некадърността прогресираше с бързи темпове.
Няма да говоря и за заместник-кмета, отговарящ за хората с увреждания и, която би следвало да е пряко ангажирана по темата за достъпността. Няма да пиша за нея, защото "любовта" ни е всеизвестна и, през годините избуя като джанка-саморасляк.

През тази 2019 г. ще има минимум два избора - за евродепутати през май и местни избори, вероятно през септември или октомври. Не са изключени и предсрочни парламентарни избори, но това по всяка вероятност ще стане ясно след евроизборите. Вече изобщо не илюзионизирам, че един или друг избор ще променят обстановката рязко към по-добро.
Щетите в държавен, здравен, интелектуален, научен и образователен аспект са толкова сериозни, че трябва дълъг процес по реанимиране на обществото, което беше докарано дотам да мисли единствено за своето физическо оцеляване. Обществото, което духовно беше евтанизирано.

На това общество се налагат определени модели и се внушава, че друг ако управлява ще има регрес, ще бъде съсипано всичко, което е направено. Но тази трактовка вече много се изтърка. Мисля си, че и най-простите вече не вярват на това. Играта на лошото и доброто ченге също се изтърка до безкрайност. Свидетели сме цяло десетилетие как даден въпрос се хвърля в обществото.

Започват спорове, че това е в ущърб на хората и прочее. В следващият момент се появява Бойко Борисов и аристократично "разпорежда" еди какво си, та хората да са добре. Толкова е плоско и пошло, че се чудя как е възможно толкова време една и съща постановка да се разиграва и все да минава като човеколюбие и грижа за хората. На моменти си мисля, че сигурно наистина сме прекалено притиснати до стената и мислим само за насъщния и не си даваме сметка, че всъщност този насъщен е много оскъден, заради корупцията, заради мафията, заради нас самите, че сме толкова търпелив народ.

Друго обяснение нямам, защото не мога да си представя, че сме толкова прости и, че търпим това всичкото от простотия. Това не е възможно. Една система, когато е повредена или по-точно, изградена дефектно, тогава се получава и този феномен - един човек да излиза и да "разпорежда" на народни представители, на полиция, на държавни институции за едно или друго. И в крайна сметка, всеки народ си заслужава управниците, па били и те плацебо.