Кристин минава през истински кошмар след претърпяната автомобилна катастрофа през март. Въпреки своята крехка физика и силна емоционалност тя се държи като истински боец в тежкия процес по възстановяването си, като всеки ден изживява отново и отново ужаса от сблъсъка. За първи път след жестокия инцидент на пътя тя разказва за своята битка за живот. В своята изповед обаче не желае да намесва името на момичето зад волана - певицата Дивна.

"У нас поради бездействие или липса на ресурси не бяха извършени никакви интервенции, които да доведат до възстановяването на Криси - разяснява нейният родител. - Травмите, с които бе приета от турските експерти, бяха: тежка инфекция на костите, натрошена бедрена кост, раздробено коляно, неправилно зараснала тазобедрена кост, големи открити рани, липсващи меки тъкани и на двата крака и декубитална рана на петата."
В истанбулската болница Илиева претърпява няколко операции, а последната - на коляното, е извършена от професорите Турхан Озлер, Фаик Алтънташ и техният екип. Цели десет часа те се борят да възстановят 5-сантиметровото скъсяване на крака на Кристин.

Оттук нататък на хубавицата й предстоят тежки физиотерапии и пластични интервенции, които ще бъдат извършвани отново в Турция при специалистите, вдигнали я на крака. Илиева тепърва трябва да даде всичко от себе си, за да се възстанови напълно, а битката й занапред ще продължи поне 2 години.

- Криси, как се чувстваш вече, когато най-сетне си у дома?
- Много добре. Вече разполагам с едно спокойствие. Вярата ми се върна, защото имаше много моменти, в които я губех. Дните ми след инцидента бяха сиви и мрачни. Често се депресирах и си казвах: "Няма да се оправя." Сега, когато съм си вкъщи при семейството и приятелите ми идват да ме виждат, съм много по-щастлива. В момента имам частична парализа на крака. Занапред всичко зависи от мен, защото коляното ми е наредено перфектно, само му трябва месец да зарасне.

- Кой беше най-кошмарният епизод за теб досега?
- Най-лоши и болезнени бяха за мен първите два дни след всяка операция. Всъщност още не мога да преценя дали това време бе най-кошмарно, или спомените ми от самата катастрофа. И до ден днешен изживявам самия удар в себе си отново и отново.

- Какво помниш от катастрофата?
- Всичко. Засега обаче не мога да разказвам в детайли, защото тече разследване и не е свършило досъдебното производство. Още не съм разпитвана за случилото се. Беше истински ад, докато стигна до болницата в Плевен. Там помня само, че имаше много лекари и всички бяха вперили поглед в мен. Помня как ми срязаха анцуга и ми свалиха обувките. Дотам.

- Какво се случи после?
- Първите десет дни бях в реанимация. Беше ужасно. Правиха ми снимки, изследвания, вакове (процедура, при която травмите се вакуумират със специална гъба - бел.ред.). И четири пъти ме слагаха в барокамера. В реанимация ми беше много тежко, защото не можех да спя. Аз съм човек, който винаги трябва да прави нещо и не мога просто да бездействам. Постоянно чувах охкане, пъшкане и гледах всякакви други пациенти.
Тогава молех да ми дадат нещо за спане и против болката, но все ми казваха: "Не може." Костваше ми страхотни усилия дори да се въртя наляво и надясно. Имах вакове и фиксатор на краката.

Един вак трябва да седи три дни. Гъбата може да е сребърна, аз бях с такава, за да издържа повече и да няма срастване, но при мен стоеше до 7 дни. Което води до срастване. В един момент десният ми крак имаше гной и стана зелен. Не смеех да погледна под одеялото. Имаше проблеми с машината, която пищеше и даваше сигнал, че не смуче добре или не е добре поставена, но в един момент просто някой натискаше едно копче и тя спираше. Дори самата аз започнах да спирам пищенето. Единственото, което ме държеше тогава, бе, че след като излязох от реанимация, можеха да идват да ме виждат роднините и приятелите ми.  Когато вече ме качиха в отделението по травматология, една санитарка ми размести крака. После два дни не смеех въобще да го мръдна.

Майката на Кристин Стефания споделя: Получих съобщение от професор Угур Бей в 2 часа през нощта. За тях няма нощ и ден, винаги се отзовават.

Обясниха ми какво ще се случи, ако отидем, и какво - ако не отидем. Гарантираха ми, че за една седмица тя ще се изправи. Ние обяснихме, че не можем да тръгнем веднага, защото са празници и няма как да подготвим документите й от болницата. Те ни попитаха: Какво значи, че са празници, когато става въпрос за спешен случай? Там още на първата седмица искаха да работят по коляното й, но не знаеха колко е влошено състоянието й и най-вече бактериалната инфекция.

А Кристин допълва: Ако до две седмици не бях заминала, нямаше да проходя. В момента обаче силата ми толкова се е изчерпала, че се питам откъде да я взема. Аз съм много чувствителна и преживявам всичко много навътре. Постоянно имам кошмари, паникатаки. Мисля, спомням си, съжалявам... Истината е, че съм рухнала и понякога се чудя как продължавам да се държа. Гледам се в огледалото и не мога да си позная лицето, толкова е измъчено, а аз не съм такава. Благодарна съм, че все пак не бе по-тежко, защото можеше да съм с два счупени крака и нямаше да го преживея. Определено животът ми се промени тотално. Оцених много хора и неща. Поставих си нови цели. Няма го този човек, който бе преди в мен - в добрия смисъл.

- Планираш ли да се завърнеш към професията си на модел?
- Според обстоятелствата. Много си обичам работата и ми липсва. Когато си погледна краката, ми е много тежко. За в бъдеще съм решила категорично да се занимавам и с благотворителност. Кампанията, която се направи за мен с даряването на кръв, много ме разчувства. Толкова много добри хора откликнаха. Дори непознати. Не съм очаквала. Вече знам какво е да си в позицията на нуждаещ се, затова искам на свой ред да помагам на другите.
Аз ще се оправя, ще докажа, че мога и че има втори шанс, че човек не трябва да се отказва и предава никога. Още не знам какви каузи ще предприема, но знам, че със сигурност и аз ще дам от кръвта си за други хора. Искам да благодаря на семейството ми, на приятелите ми и на всички хора с големи сърца, които ми помогнаха. Надявам се, че ще мога да върна полученото добро в този живот.

- Къде искаш да отидеш и какво искаш да направиш, когато вече можеш да се разхождаш свободно сама?
- Нямам търпение да седна и да си вържа обувките и да си взема душ права. Да бъда с приятели и да се разхождам по малките улички на София в топла лятна вечер.  Искам да изразя безкрайната си благодарност на всички доктори в Турция, които направиха чудеса и невъзможното се случи! Те не загубиха вяра и надежда за това аз да бъда отново на крака! Това са професорите Угур Бингол, Турхан Озлер, Фаик Алтънташ, д-р Исмаил Йозден, д-р Есра и много други.

Борбата на Илиева продължава, а лечението й изисква много средства. Всеки, който желае, може да я подкрепи чрез дарителската сметка, открита от нейното семейство.

"Първа инвестиционна банка"
IBAN:
BG70FINV91501317158471    

Източник: HotArena