Именно те са тези, които отглеждат и се грижат за по-малката си сестричка в моментите, когато родителите им били на работа. „Най-голямата беше най-ученолюбива, средната – най-работлива, а аз – бях послушна, но най-глезена”, признава си Мими. И добавя с искрен тон: „Не бях много послушно дете. Аз съм третото дете в семейството, дошло малко неочаквано, поради което бях и много глезена, за разлика от двете ми по-големи сестри.

Но се учех добре, което беше много важно за всички вкъщи”. Вероятно за изненада на мнозина, които днес трудно биха си представили Мими Иванова като бурна и щура хлапачка, в детските си години пакостите съвсем не й били чужди. „Правила съм бели много често. Например редовно обирахме с приятели черешите на съседите.

Понякога падахме от клоните, имаше неприятни последствия, но не се отказвахме. На другия ден пак същото. А после следваше родителско сериозно дърпане на ушите (смее се). Голям пълководец бях. Нали в махалата винаги има един лидер, подир когото всички тичат. Това бях аз”, признава с усмивка любимката на поколения българи. Колкото и глезено хлапе да е била като малка Мими Иванова обаче, оценките й в училище все били отлични. Покрай пакостите гледала редовно да си пише домашните и да се подготвя старателно за уроците. Интересно е признанието й, че един акордеон е успял да балансира неподозирано успешно вихрените й емоции.

„Когато ми подариха акордеон, стана така, че той превзе неусетно и времето, и интереса ми. Все него държах, все пеех. И това донякъде балансираше емоциите, уравновесяваше буйния ми темперамент”, споделя с усмивка Иванова. „После влязох в Музикалното училище. Преместих се и в Пловдив, където ми мина немалка част от живота”. Разбира цената на лъжата Както вече казахме, Мими Иванова е била от не много послушните деца, но за сметка на това съвестна и старателна.