През 2007 година той се завръща по-силен от всякога с втори солов албум - "Carry On", показателен със заглавието си за настроението и плановете на музиканта. Там е включена и кавър версия на "Billie Jean", която Корнел свири на свой издаден по-рано акустичен live в Швеция и феновете се влюбват в неговия аранжимент. Албумът има много ясно послание: "Ето ме, пак съм тук и съм по-силен от всякога!". Критиката обаче реагира вяло в стил "Да, хубаво, но това не е Soundgarden, не е дори Audioslave". Крис Корнел преживява това и оцелява.

Следва нов шок в музикалния свят. По музикалните канали се завърта клип към песента на Корнел "Scream" от едноименния му нов албум с продуцент... Тимбаленд. Да, няма грешка, същият този. Албумът е откровен поп в комбинация с несбъркваемата бленда на вокалиста и някои от траковете се завъртат дори в много дискотеки. Въпреки че на живо Корнел понякога представя по-рок версии на новите си композиции, като понякога дори ги изпълнява акустично, този път фенове и критици са категорични - това е най-слабият албум на Корнел, макар че масовата аудитория, която е отрасла с "радио музика", за първи път чува за него и го харесва.

Според хардкор почитателите на грънджа и алтернативния рок това приемане е дори по-ужасно. Крис Корнел преживява това и оцелява. Огромна изненада за феновете: Soundgarden решават да направят дългоочаквания си reunion. И понеже обещават да направят официалното си завръщане на фестивала Lollapalooza, правят един "таен" концерт под името Nudedragons (анаграма от Soundgarden).

Корнел демонстрира изключителните си вокални умения, заявяват, че работят по нови композиции. Феновете обаче отново са скептични - Soundgarden не били разбрали, че 90-те са свършили и сега искали да лежат на стара слава, като печелят от приходи от концерти от старите си почитатели. Крис Корнел преживява това и оцелява. Докато с групата работят по нов материал, Корнел съвсем не се е отпуснал да си почива.