Същата група инвеститори купува Радисън в София

През 2012 г. бившият Гранд хотел София, построен през 1969-1971 г. и първият четиризвезден хотел в столицата, става собственост на сина на Спас Русев – Енгени Русев с кредит 3 млн.евро от Галакси пропърти груп. Целта е осигуряване на средства за ремонт. Хотелът трябваше да е минал под бранда на Интерконтинентал от 2017 г. и да е започнало да работи достроеното му ново малко крило откъм Аксаков. През 2013 г. задължението е цедирано на Глобал Мендижмънт Корпорейшън.
Приватизацията на Гранд-хотел София е извършена от кабинета Виденов през 1996 г, също като тази на Хотел Балкан. Джи енд Би травел къмпъни взема 55% от собствеността на позиционирания точно срещу парламента комплекс, срещу 8,5 млн. долара срещу половината пари, предложени от банка Тексим. Тогва хотелът има 202 стаи с 376 легла, от които 20 апартамента – повече, отколкото след реконструкцията, която го превърна в Радисън (с новото крило стаите се очаква да бъдат 182).
Забавянето на дейността по ремонта и ребрандирането на Радисън в Интерконтинентал се коментира от чуждестранни експерти, които консултират придобивания и управление на родния хотелиерски пазар като подсказка и за положението на Хилтън.
Апропо, освен доста завишената според тях цена на петзвездния хотел, основно препятствие за поредната му препродажба се явявал фактът на дългосрочния договор със световната верига, която – апропо – също неотдавна попромени собствеността си и в нея ударно навлязоха милиардни китайски капитали, придобили най-голям пакет акции и ключови места в управлението на бранда. Според експертите тежките стандарти на Хилтън спират някои инвеститори, които биха предпочели да брандират хотела с някой от наличните софт брандове, които подробно сме описвали в предишни броеве.
От друга страна, за София като статистически прогресираща дестинация с около 7% годишен ръст през всяка от последните 7 години, не говори добре напускането на традиционни за пазара брандове като Шератон, Хилтън и други, особено при положение, че дори за разлика от столиците на нечленуващи в ЕС държави като Македония, Грузия, Армения, ние нямаме дори Мариот – тази най-голяма световна верига. Светът на индустрията на гостоприемството стана такъв, т се приема, че където няма Мариот, едва ли не няма статусен туризъм.
Освен имиджов, ефектът на лоу-кост дестинация дърпа надолу цените на настаняването, които в София са най-ниски в ЕС и това никак не е радващо за предприемачите, инвестирали в бранша. А от друга страна възспира чужди инвеститори, защото печалбата е на първо място при насочването на вложенията им. Нерентабилните дестаниции не водят след себе си нови и нови капитали. Разбира се, туризмът не е изключение: за 2016 г. по данни на БНБ спадът на чужестранните инвестиции у нас е рекордните 59,7% и то в сравнение с рекордно ниската 2015 г., когато у нас дойдоха 1/8 от вложенията в предкризисната 2009 г. Всъщност, за целия период 2009-2016 г. инвестициите са колкото само в една година от периода 2005-2009 г.