Най-новото заглавие от репертоара на Театрална работилница „Сфумато” е постановката „Светлото бъдеще на битака” на режисьора Иван Добчев. Текстът е по романа „Време секънд хенд: Краят на съветския човек” на белоруската писателка и разследващ журналист Светлана Алексиевич.

Авторката е носител на Нобелова награда за документалната си проза.Защо трябва да помним, а не да отричаме историята, колкото и чудовищна да е тя? Представлението може да бъде видяно на 24 април, понеделник - от 19.00 часа, на сцената на ТР „Сфумато“.

Участват актьорите: Свежен Младенов, Йордан Ръсин, Иван Николов, Димитър Крумов, Стилиян Желязков, Йордан Биков, Гергана Кофарджиева, Дария Симеонова, Неда Спасова, Виттория Николова, Василена Винченцо, Катерина Керемедчиева, Кристина Кулиш, Сребрина Георгиева.

Какво остана след падането на социализма? Какви са съвременните хора и какво остана вътре в тях? Постановката е дълбоко хуманна, представя истински истории, покъртителни изповеди за един отминал вече живот, изгубен, но оставил траен белег и страх в съзнанието ни. В днешната демокрация живеят редом жертви и палачи.

В центъра на спектакъла е темата за човека, живял по времето на социализма и падането на СССР. Човекът, посрещнал свободата, без да знае как да я използва. Трагически персонаж или „съветщина”/ съветски боклук е създаденият в лабораториите на марксизма-ленинизма „HOMO SOVIETICUS” – това е въпросът, на който се опитваме да намерим отговора с актьорите.

Това е тест за нашата българска душа и за нейната способност да съ-участва, да съ-страдава Другия, различния...който страшно много прилича на бащите и майките ни, на нашите баби, лели, вуйчо ваньовци. Припознаваме го в себе си.", споделя режисьора Иван Добчев.

„Светлото бъдеще на битака”  режисьорът Иван Добчев ярко споява драматичен текст и брилянтна актьорска игра, за да въздейства и насочи публиката в размисли за тази грозна и тъжна страна на адаптацията към демокрацията. Героите разказват своите спомени в прочувствени монолози, напоени с много от болка и ужас.

Няма главни роли, а всеки е трагически персонаж. В театралното пространство остава да витае носталгията, но и споменът за жестокостта и затворът на човешката душа в границите на социализма. Силно въздействаща сцена от представлението е тази с битака на Арбат.

Част от актьорите, свити под найлон, продават на сергии, претрупани с предмети от социализма. Обичайна тъжна картина дори в центъра на София. Младата актриса Василена Винченцо в пламенен монолог разпалва темата защо днес нещата изгубват стойността си, защо заличаваме и продаваме собствената си история за няколко долара, има ли я въобще стойността и останал ли е морал в човека?

Дълбок, интересен и много смислен спектакъл, изправящ публиката пред въпроси, които остават да висят мълчаливо в пространството. Отговорите са вътре във всеки от нас.