Не са много хората, които биха дръзнали ненавършили 27 години, рискуващи името, престижа и богатството на своето семейство, да се опитат да направят държавен преврат. Младият адвокат Фидел Кастро обаче го прави на 26 юли 1956 г.

В миналия епизод завършихме историята до военния пуч на генерал Батиста, който оставя левичаря извън парламента, който е разпуснат. Фидел не приема хунтата, нито зависимостта на Куба от Щатите и мафията, които реално я управляват. След като не успява с искане до конституционния съд да катурне властта, по максимата „щом не щеш мира, на ти секира”, той подготвя въоръжен бунт. Пушки обаче няма откъде да се вземат. Затова замисля превземане на казарма на военния гарнизон край втория по големина и значение град на Куба – Сантяго, чийто ром е по-добър дори от хаванския. Работата изглежда проста, Фидел се чувства прекрасно, защото за първи път е лидер. Провалът обаче е пълен.

60 от 135-те му момчета са убити

по време на недобре подготвената акция. Двамата братя Кастро се спасяват в планините Сиера Маестра. По-късно са заловени като остава загадка защо не са убити за разлика от повечето им съучастници. Вероятната причина е, че военната хунта не иска да ги превърне в герои – мъченици, тъй като те вече са се прочули в цяла Куба. Фидел е осъден на 15 години затвор. Пред съда, в стила на Георги Димитров на Лайпцигския процес обаче той заявява: „Историята ще ме оправдае”. Лежи в затвора на остров Пиньос няма и две години. Хваща го амнистия, така че не се налага да бяга като граф Монте Кристо. Фидел бяга в Мексико. Минава и през Ню Йорк, където спомените за него са предимно от  купони. Но явно устатият ентусиаст успява да свърши и работа – да събере пари за своята поредна акция. Преди Коледа на следващата година неуморният революционер се връща нелегално на острова. Има 80 последователи, сред които бъдещата световна звезда Че Гевара. Те пристигат в Куба с яхтата „Гранма” или „Баба”, която ще стане легенда, като всичко, направено от Фидел. С времето към момчетата се присъединяват нови и нови леви младежи. През март 1958 г. партизаните на Кастро публикуват манифест за всенародна борба срещу диктатора Батиста, който никак не се ползва с народна любов. На Новата 1959  година,
 
докато лидерите на режима се веселят в прочутото някога кабаре „Тропикана”