Гледах предпремиерно филма Сноудън, който от днес тръгва по кината у нас и, въпреки че знаех фактологията, останах поразен.
Историята му не просто извади на бял свят инфото как една тайна служба от Щатите – АНС следи всички телефонни обаждания, мейлове, Фейсбук и всякаква друга комуникация на всеки човек, който си пожелае. Не просто обяснява как това се използва не за защита от тероризма, а за рекет срещу конкретни хора. Не просто показва лъжите на Обама, дошъл като президент с обещанието да промени Америка и да й върне демокрацията, а прави обратното.
Това е филм за филма, в който ни накараха да живеем, докато ни обясняват колко удобен правят живота ни. Всъщност го правят напълно контролиран.
До този момент смятахме, че 1984 на Оруел е роман – утопия. Не, той ни е действителност 70 години след написването си. Една ужасна, тъжна и отвратителна истина. Само че онова, което той нарича телекран, днес е смартфон и компютър, които през всяка своя камера и функция, дори изключени, докладват на тайните служби къде сме, какво и с кого говорим и правим.

Оливър Стоун, който направи този забележителен проект е класикЪТ

на световното кино. И не го обвинявайте в антиамериканизъм, защото той направи и Взвод, и Роден на 4 юли, и куп други култови шедьоври на седмото изкуство. Това е човек, който просто се е посветил на мисията да казва истината. На Америка за Америка, а така – и на света.
По тази причина в Сноудън сме склонни да му простим плакатността, която личи в определени моменти. Но то е направено, заради по-посредствените зрители в САЩ и ЕС, които не са тъй интелигентни, пък и за разлика от нас, преди не са живели в контролирано общество. Където на тях не им се отива, а на нас не ни се връща. Е, имаме новина – ние вече живеем именно в такова контролирано общество
Филмът Сноудън не можа да бъде спрян като продукция, въпреки натиска от правителството на, хм, Демократическата партия и президента Обама върху всеки, обещал на Стоун финансиране. Стоун обаче означава камък и Оливър успя да завърши продукцията.