На 22 юни преди 75 години Германия на Хитлер напада Съветския съюз на Сталин с идеята да го превземе за 2 седмици, най-много месец.  Операцията е с приказното име Червената брада и е наричана „светкавична война”. Преди това немският водач е обградил отвсякъде руснаците, като някои държави е превзел и е включил в своя Райх, а онези, които имат собствени царе като Румъния и България е оставил просто свои съюзници. Единственото, което не е направил е да изучи опита на предишния човек, успял да обедини Европа под ботуши си – френския император Наполеон. Защото битката за Москва се оказва началото на края му. Същата работа се получава и при Хитлер. Той губи войната, като по пътя убива българския цар Борис III, който не праща нито един войник на Източния фронт, а после посяга и на себе си.

Позната фраза е, че историята се повтаря като фарс. Историите с войни обаче никак не са забавни за второ издание, така че дано 75 години по-късно да не ставаме зрители на подобно „шоу” с десетки милиони жертви. Нека само да напомним, че покрай съюзничеството ни с Хитлер САЩ и Англия, като съюзници на Сталин, бомбардират София много пъти, включително навръх Великден, като унищожават 12 000 сгради – една-четвърт от града, и убиват над 2500 от хората. Чърчил не успява да реализира мечтата си да превърне българската столица в картофено поле, но онези, които преживяват ужасите на бомбардировките, част от които, засипващи с гърмящи играчки за осакатяване на деца, още не могат да ги забравят.

Автор: СЛАВА