“Десет квадратни метра” изследва персоналните намеси в публичното пространство на Истанбул. Тези изолирани интервенции, като реакция на политическите действия или бездействия, са изходна точка в работата. Нарегламентираната, често хаотична намеса на хората в заобикалящата ги среда, осъзнато или не цели да запълни определена потребност от жива материя – саксии срещу бетон.
Сборът от тези интервенции може да бъде видян като подсъзнателна демонстрация и търсене на някакво общочовешко право.
Зеленото пространство се превръща в почти елитарно понятие за съвременните градове. Индивидуалните начини за справяне с липсата имат различни физически проявления. Понякога имат просто декоративен характер. Друг път участват в промяната на градската среда – свързват, разделят, конструират нови пространства.
Тези хаотични и повсеместни реакции са като безшумни, зелени експлозии. Отвоюваните територии като модел, или по-точно мостра на нещо, което би трябвало да е там.