Марина е дъщеря на руски емигранти, родена във Франция. Таткото пристига в Париж през 1915 г., за да учи за пилот. По време на Първата световна война през 1918 г. е ранен и остава първо във френска болница, а после в страната, защото не желае да се връща в Русия, където е победила болшевишката революция. Принуден е да се изхранва като певец и музикант. По време на турне в тогавашна Югославия среща бъдещата си жена, която пък е дъщеря на избягал от Русия „бял” царски генерал. През 1938 г. се ражда дъщеря им Марина. Тя започва артистичната си кариера още като дете с пеене и избира псевдонима Марина Влади по името на баща си Владимир. Дебютира в киното на 13 години, а на 15 г. вече играе с Мастрояни и с хонорара купува за семейството голямата къща в Мезон Лафит, която ще продаде след смъртта на Висоцки.

Носителката на награда в Кан се озовава в Москва, където е поканена да снима филм – голям пробив във времената на Желязната завеса между Изтока и Запада. Годината е 1967 г. и френската гостенка, говореща безупречен руски език е поканена на репетиция на „Хамлет” в театъра на Таганка, където той прави най-гениалната си роля. „С Володя имахме любов и страст от пръв поглед. Останах 9 месеца в Москва да снимам „Сююжет за малък разказ”. Това ни даде възможност да се опознаем и да се отдадем един на друг. Мина известно време и през 1970 г., едва ли не случайно се оженихме в някакъв районен съвет, както всички съветски хора по онова време. Нямаше церемонии и бели рокли. Той ме заведе на невероятно сватбено пътешествие в Грузия”.

Няколко години, когато през 1976 г. партията позволява на Висоцки да пътува по света и му дава лелеяната изходна виза, тя пък го води на ответно пътешествие в таити. Първата държава, която му показва обаче е Германия. Той е поразен от магазините: „Значи ние победихме във войната, а те ядат каквото си искат”.