Всъщност сами се убеждаваме, че собствениците на малки хотели работят като ходеща реклама на страната си.

Докато стопанката на хотелчето от приказките (строено от мъжа й, който събира антики от цялата страна, за да е наистина необикновено) Ана в Славонски брод също така поднася и закуската (каквото си пожелае човек да му приготви), тя бърбори за красотите на страната си. „Къде отивате?“ „Във Водице.“ „Ах, Водице, това е близо до един невероятен водопад. Крка се казва! Чудо! Трябва да го видите!“ „Знаем – казваме, – това ни е в плановете.“ „Аха! – не се дава Ана – трябва да вземете лодка и да отидете на Златни рат (Златния плаж) – показват го по снимки сред най-красивите плажове в света! Пясъчен е! Нежен! Идете!“

Ева де Зан разказва още, че в Хърватия усилено се разработват маршрутите за велотуризъм, като картите за него са описали и сложността им – да си прави човек сметката откъде ще мине.
Идеята е всяка община сама да прави програми, маршрути, да разработва възможностите на своя регион и самите хотелиери да могат да поемат всеки турист още с настаняването в хотела.
Ако по нашенски маниер озаглавим тази политика с име на кампания, бихме я нарекли: "Всеки хотелиер – консиерж“. Хърватските хотелиери не знаят, че са консиержи, но знаят да разказват с възторг за страната си.