Забавни са табелки, на които пише: „Забранено е оставянето на лични предмети – столове, кърпи и други, за през нощта с цел запазване на по-добро място на плажа“. Там изобщо не стои въпросът дали тези „пазещи“ предмети ще бъдат откраднати. Просто не е честно някак...

Никъде из курортите не може да бъде видяна дори една неправилно паркирала кола – такава, която се е настанила на плажа, някоя, която е качена на тротоар, защото там е сянка. На никого не хрумва да прави подобно нещо. По улицата край плажната ивица минават младежи с велосипеди, които возят или сладолед, или прясна варена царевица.

Когато човек иска да си купи нещо, те питат за количеството, вадят касово апаратче, подават бележката, връщат ресто (ако се налага) и едва тогава вадят стоката. Дисциплината да се подава касова бележка, независимо дали се купува чаша малини на улицата, сладолед или царевица от количка, бутана с колело, е наложена от министерството на финансите на Хърватия преди три години.

„Контролът доведе до рязък спад в обема на сделките от сивия сектор, но това е само единият плюс на твърдата политика срещу скритите продажби – обясняват за „Гласове“ от пресцентъра на финансовото ведомство на Хърватия - В сферата на туризма това кара гостите да се чувстват сигурни: щом получават касов бон за всяко нещо, което потребяват, то значи държавният контрол е налице и те самите не са мамени, не са попаднали на амбулантни търговци. Всъщност най-големият плюс в резултат от тази стриктна политика идва от потребителите на търговски услуги, които се радват, че никой не опитва да ги излъже. Това ги окуражава да харчат още и така да повишават приходите в местната икономика.“
 
По отношение на законите, свързани с туризма, от туристическото ведомство уточняват, че съществуват
Закон за обслужването;
Закон за ресторантьорството;
Закон за туристическия борд;
Закон за курортите и
Закон за местните и туристически такси.
 
Целта е тези закони да работят в синергия, за да може туризмът да показва и да предлага най-доброто, което държавата може да организира като цялостен процес както за своите, така и за чуждите туристи. Промени в законите се правят с цел да отразяват обществените явления по начин, който да дава още възможности за осигуряване на по-високо качество.
 
Естествено, че Хърватия също развива рекламна стратегия. На този етап тя е изготвена до 2020 година и за нея отговаря Хърватският борд по туризъм. Бордът разполага с представителства по целия свят и свои бюра във всяка хърватска община. Кампаниите се изготвят таргетирано към всеки от пазарите, на които страната се представя, и отговарят на пазарните потребности на всяка община. Националната цел е превръщането на страната в целогодишна дестинация чрез кампанията „Хърватия 365“. За целта се представя културен туризъм, уелнес и здравен туризъм, приключенски преживявания, колоездене и бизнес и конферентен туризъм. Променя се и брандирането на страната, което е под мотото „Хърватия – винаги пълна с живот“.
 
От министерството на туризма обясняват, че като първото топло море, което е близо до Централна Европа, за гарантиране потока на туристи са осигурени отлични транспортни връзки. Хърватите не мислят, че магистралите им са скъпи. От влизането в страната през Сърбия, през Загреб до крайбрежието на Адриатика цената в една посока за тол такси е 36 евро. Никъде в страната не може да бъде намерена дупка на пътя (дори в малките села, ако човек реши да полюбопитства как живеят хърватите отвъд големите пътища). Тунели с дължина между 3 и 5 км осигуряват преминаване с висока скорост по права линия. С приближаването към морето гледките са толкова впечатляващи, че повечето пътуващи намаляват скоростта просто за да се радват на панорамите.