Никъде в този парк обаче не е предвидено място, където хората да си заключват личните вещи. Затова всеки ги оставя където му падне. В корените на едно голямо дърво, досами голямото езеро, четирима души оставяме фотографската си техника. Споглеждаме се и се разсмиваме – наистина не мислим, че някой ще ни обере.
 
Плуването в кипящите бистри води е невероятно преживяване. Желателно е отново носенето на сандали за вода, защото камъните и скалите са в изобилие. Но така човек може да се качи на високо върху подводна скала в средата на езерото и да се бухне с индиански крясъци.
 
Приближаването да най-близкия до предпазните въжета водопад се оказва истинско изпитание. Струите създават водовъртеж, който неусетно потапя плуващия. Доста опити са нужни, докато се стигне до заветните поплавъци, които се извъртат и отдалечават при всеки опит да бъдат хванати.
Красиво е, възхитително, зашеметяващо, щастливо!


На връщане с корабчето следват още два часа и половина спокойно плаване и още гледки, още яхти и поклащащи се наблизо стройни бели платна.