Христо Стоичков учи как да бъде мъж баш по „Всичко е любов”

Това го разказва самият Модерен ляв във филма, посветен на него, където кани Иван Иванов и му рецитира наизуст репликите му от култовата продукция. Които всъщност са писани от Боян Папазов.

Неговият следващ филм – пак свалящ маската и грима на соца, пък е дамски. „Една жена на 33” прави истинска нежна революция в родното кино. А всяка революция изяжда своите деца. Лично Тодор Живков уволнява Боян Папазов от Киноцентъра и цяла петилетка той е сред единиците безработни по време на тоталитарния режим. Официалното обяснение е, че фимлът изкривява истината за развитото ни социалистическо общество. И ако младежът губи посредствена позиция, режисьорът на „Една жена на 33” Христо Христов пада от високо – чак от поста шеф на Съюза на кинодейците, който е почти изравнен с този на културен министър и гарантира всички привилегии на комунистическата върхушка – лимузина, голяма заплата, достъп до недостъпните за 99,9% от населението места, влизане в контингента на Правителствена болница и на специалното снабдяване във времена на дефицит.

Трябва да минат години, за да разбере авторът Боян Папазов каква е истинската причина лично първият партиен и държавен ръководител  да се саморазправя с творците. Причината се оказва Александър Лилов. Човекът, когото Живков смята да определи за свой наследник в партията и е издигнал до втората позиция в държавата, му отмилява след смъртта на дъщеря му Людмила, кото е била много близка с професора. И тъй като трябва да се намери повод за отстраняването му, а той отговаря за идеологията на режима, един скандален филм е чудесен начин да бъде разкаран. От първа страница на партийния орган „Работническо дело” продукцията буквално е разкъртена от мастит критик, отдавна забравен от българското човечество.

Всяко зло за добро – 7 години по-късно двамата герои вече са депутати

Разправата с тях им създава ореол на мъченици и свалянето на Бай Тошо ги изстрелва към върховете на политиката. Но, докато Боян Папазов е обикновен народен представител във Великото народно събрание, Лилов се издига чак до лидер на същата онази партия, която го е изгонила.
Вярно, и двамата са на постовете си само за година. След което сценаристът се наема да прави кампанията на Жельо Желев за президентските избори, а Стратегът се оттегля в любимата си социална наука.

Боян Папазов продължава да има илюзии, че нещата са се променили. Сигурно по тази причина заминава като културен аташе на България в Съединените американски щати. Озовал се на лелеяната земя, която е била идеал за всичко за първите ни опозиционери, драматургът разбира, че добрата стара Европа всъщност е нашият дом.

Връща се през ужасяващата 1996 г. насред най-голямата криза, но не спира да пише книги и пиеси до ден днешен. Живее бедничко в балканско село край Дряново, където гледа малко стопанство, когато не създава своите произведения.